„Изумрудената буря“ изпълни същата маневра като тартаната, ала не разполагаше с повратливостта на малкия кораб. Можеха само да гледат как корабът от Дакка се отдалечава.
Виждайки, че възможността е изгубена, капитан Сиуард нареди да застанат на дрейф и да потопят лодките. Гротът и мачтата на „Ярката звезда“ горяха като огромна факла. Щагове се разкъсаха и викове оповестиха падането на пламтящото платно на палубата. А инерцията на кораба продължаваше да го движи. Видяха моряците отчаяно да се опитват да потушат обгърналите палубата пламъци. Преди лодките да докоснат водата, „Ярката звезда“ беше огнен ад, а по-голямата част от екипажа й — вече във водата.
Лодките се върнаха натоварени с ужасени моряци. Почти всички бяха със светлокафява кожа и тъмни очи, облечени в сиво и бяло. Лежаха по палубата, кашляйки, плюейки вода и благодарейки на Марибор, както и на всеки преминаващ наблизо член на екипажа.
„Ярката звезда“ беше независим уесбаденски търговски съд от Дагастан, връщащ се в западен Калис с товар кафе, тръстика и индиго. Въпреки навременната намеса на „Бурята“, почти една трета от екипажа загина. Някои намериха смъртта си сред пламъците, други бяха останали в капан под палубата. Капитанът й също бе загинал, поразен от една от огнените стрели. Така оцелелите се свеждаха до дузина, петима от които бяха поверени на грижите на доктор Леви.
Темпъл присъедини годните за работа оцелели към екипажа. Ройс отново бе на пост, докато Ейдриън приключваше с раздаването на вечеря. Спокойното му отношение и щедростта му с мазнината от камбуза вече му бе спечелила неколцина приятели. Нямаше повече посегателства над живота на Ройс, ала все още не знаеха защо е бил нарочен, нито от кого. За момента бе достатъчно, че Бърни, Дърнинг и Стаул оставаха на безопасно разстояние.
— Ай, това е Калис, не Аврин — чу Ейдриън да казва един моряк с грубоват глас. — Светлината на цивилизацията отслабва като свещ, изложена на източния вятър. Колкото по̀ на изток отиваш, толкова по-силно вятърът вее, дордето тя изгасне и останеш в мрак!
Голям брой от онези, които не бяха на вахта, се бяха скупчили около масата, на която седяха трима от новите моряци.
— И тогава си в света на дивото — продължи калианският моряк. — Странно място, момчета, наистина странно. Груби, жестоки морета и чернозъбати заливи, стиснати здравата от гъста джунгла. Отвъдният свят на Ба Ран Гхазел, сърцето на мрака, е място на мъка и отчаяние — затворът, където Новрон прогонил зверовете да понесат вечното си наказание. На всяка цена се опитват да се измъкнат. Поглеждат към бреговете на Калис с гладни очи и пристъпват напред. Като лишеи се промъкват и растат навсякъде. Калианците се опитват да ги изтласкат обратно, ала то е като да размажеш почерняло от мухи небе или да уловиш вода с ръце.
И той сви шепи, показвайки как нещо изтича между пръстите му.
— Не е естествено гоблини и хора да живеят заедно — каза друг.
Първият моряк кимна тържествено-мрачно.
— Ала нищо в онези джунгли не е естествено. Били са свързани заедно прекалено дълго. Синовете на Марибор и люпилото на Уберлин в един момент воюват, в друг търгуват. За да оцелеят, калианските водители приемат нравите на гоблините и разпръскват прокълнатите обичаи на Ба Ран из собствения си род. Някои от тях са повече гоблини, отколкото хора. Дори почитат тъмния бог, изгаряйки листа от тулан и принасяйки жертви. Живеят като зверове. Нощем на лунна светлина полудяват, а в мрака очите им сияят в червено!
Разнесоха се невярващи възклицания.
— Истината ви казвам, момчета. Преди векове, когато Старата империя паднала, източните лордове били изоставени на произвола на съдбата. Останали сами в мрачината на калианската джунгла, те загубили човечността си. Сега огромните каменни крепости край Гоблиново море, нявга пазили от инвазия, са дом на тенкините — получовеци, полугоблини. Загърбили са Марибор и са приели нравите на Гхазел. Ай, другари, в страховито положение е Калис. Много сме ви благодарни за проявената доброта, че на милостта на съдбата щяхме да се осланяме, не ни ли бяхте извлекли от морето. Не бяхте ли вие, вече мъртви да бяхме… или по-зле.
— Не се изискваше особена храброст — рече Дениълс. — „Бурята“ щеше да помете тези лекенца с половината екипаж пиян, а другата трескав.
— Така ли мислиш? — попита Уайът. Ейдриън не го бе забелязал в мрака извън хвърляния от свещта светъл кръг. — Така ли мислите всички? — тонът му бе необичайно груб — предизвикателен. Въздъхна и с раздразнено поклащане на глава се закатери към палубата.