— Какво мислиш сега, кормчия? — обърна се капитанът към Уайът.
— Възнамерявам да изчакам доклада на мистър Уесли. Ако не възразявате, сър.
Сиуард раздразнено скръсти ръце и започна да крачи, късите му крака и шкембето не допринасяйки особено за образа на командир.
Уесли достигна марса и разпъна далекогледа.
— Е? — провикна се високо Сиуард, надвит от нетърпението си.
— Не мога да кажа, сър. Мъглата е твърде гъста.
— Казват, че дакките можели да призовават мъгла с магия — прошепна По на Ейдриън. — Вероятно я използват, за да ни обградят.
— А може би въздухът тази сутрин е по-студен — отвърна Ейдриън.
По сви рамене.
Екипажът стоя в мълчаливо очакване близо час, докато най-накрая Бишъп не заповяда на Ейдриън да сервира закуската. Мъжете се нахраниха, сетне тихо започнаха да обхождат призрачния свят на палубата. Обедът също бе раздаден, без мъглата да се вдигне.
Готвачът тъкмо бе приключил с разчистването, когато чу Уесли да се провиква:
— Платно!
Появявайки се от трюма, Ейдриън усети хладен вятър, разкъсващ воал подир воал от обгърналите ги завеси.
Тази едничка дума изправи всички на нокти.
— Мили Марибор, човече! — викна Сиуард. — Какъв тип платно?
— Червени триъгълни платна, сър.
— По дяволите! — изруга Сиуард. — Колко?
— Пет!
— Пет? Пет! Как е възможно да са пет?
— Не, почакайте! — изкрещя Уесли. — Шест от наветрената страна! И още три откъм бакборда!
Лицето на капитана побледня.
— Мили Марибор!
Докато изричаше тези думи, Ейдриън забеляза платната.
— Заповеди, капитане? — попита Уайът.
Сиуард се огледа отчаяно около себе си:
— Обърни към бакборда!
Уайът поклати глава.
— Трябва да уловим вятъра.
— Проклет да си! — Сиуард се поколеба за миг, сетне изкрещя.
— Тъй да бъде! Ляво на борд, кормчия!
Уайът завъртя кормилото, веригите задрънчаха и корабът започна да се обръща. Мистър Темпъл отсечено излайваше заповеди към екипажа. „Изумрудената буря“ бе тромава, колебаейки се в слабия вятър. Корабът почти застана на дрейф. Тогава фокът заплющя и се изду. Реите се извъртяха, дърпани от тичащите към кърмата мъже. Гротът улови вятъра и се изпъна. Корабът проскърца от оказаното върху мачтите напрежение.
„Бурята“ набра скорост, извъртяла се наполовина, насочена към брега. Уайът все още не променяше кормилото. Вятърът натисна платната и наклони опасно кораба. Край парапета се вдигнаха пръски, а моряците се вкопчваха в каквато опора успееха да намерят, за да се задържат върху наклонилата се нагоре палуба. Капитанът прониза с поглед Уайът, докато се хващаше за вантата на бизанмачтата, ала не каза нищо.
Позволявайки на вятъра да поеме кораба с всички опънати платна, Уайът завъртя кормилото, принуждавайки съда да се повдигне на ръба. Бишъп и Темпъл гледаха ту него, ту капитана, ала никой не се осмеляваше да даде заповед в присъствието на последния.
Ейдриън също сграбчи парапета, за да не се плъзне по палубата. Докато се държеше здраво, се притесни, че Уайът може да потопи кораба. Корпусът стенеше от напрежението, мачтите проскърцваха, ала съдът започна да набира скорост. Първоначално цепеше водата, сетне започна да се движи още по-бързо, докато накрая „Бурята“ не започна да се носи над вълните, плъзвайки се по гребените им, тласкана от веещия право в кърмата вятър.
Най-сетне Уайът освободи кормилото, изправяйки палубата. Корабът застана успоредно на посоката на вятъра и носът се изправи.
— Подредете платната — заповяда лейтенантът. Моряците се заеха, периодично поглеждайки назад към приближаващите се кораби.
— Мистър Бишъп — провикна се Сиуард. — На хората да бъде раздадено оръжие и допълнителна порция грог.
Смяната на бакбордовата вахта свърши и Ройс се появи на палубата.
— Кога смяташ, че ще ни настигнат? — попита той Ейдриън, гледайки към малката армада от червени платна.
— Не зная. За пръв път ми е. Ти какво мислиш?
Ройс сви рамене:
— Вероятно след няколко часа.
— Не изглежда добре, нали?
— А ти искаше да ставаш моряк.
Ейдриън се зае да приготвя вечерята с мисълта, че това може да е последната, която мнозина щяха да опитат някога. По, чието отсъствие нямаше как да не бъде забелязано, бързо се появи в камбуза.