— Къде беше?
По изглеждаше смутен.
— Говорих с Уайът. Тези даккански кораби ни настигат бързо. Още тази нощ ще ни догонят.
Ейдриън мрачно кимна.
По се зае да му помага да нареже осоленото свинско, сетне додаде:
— Уайът има план. Няма да спаси всички — всъщност само малка част — и надали ще проработи за всеки, но поне е нещо. Иска да знае дали ще участваш.
— Ами Ройс?
— Той също.
— Какъв е планът?
— Платно! — даже от камбуза чуха вика на Уесли. — Още две тартани право пред нас!
По и Ейдриън, като всички останали на борда, изтичаха на палубата и видяха мистър Уесли да сочи към предната част на щирборда. Две червени платна се измъкваха от скрити заливи край брега, за да попречат на отстъплението им. Чевръсто плувайки срещу вятъра, те се бяха отправили да пресекат пътя на „Бурята“.
— Разчисти палубата! — изкрещя Сиуард от квартердека, обърсвайки потта от челото си.
Моряците се разтичаха, отново носейки кофи с пясък и вода. Стрелците заеха позиция на бака, нагласявайки лъкове. Приготвиха земно масло и въглища.
— Трябва да ги избегнем — каза капитанът. — Кормчия…
— Трябва ни скорост, сър — прекъсна го Уайът.
Капитанът потрепери.
— Внимавай в картинката, Деминтал, или ще прескоча боя с камшик и направо ще те обеся!
— С цялото ми уважение, снощи отстъпихте тази привилегия на дакките. Които ще се възползват от нея дори още по-скоро, ако променя курса.
— Марибор! Мистър Темпъл, взе… — капитанът млъкна, виждайки как тартаните започват да се обръщат.
— Видяхте ли! Те очакваха да спрем — каза му Уайът.
Осъзнавайки грешката си, дакките се замъчиха да се върнат към предния си курс, ала вече бе твърде късно. Бе се образувала дупка.
Сиуард изръмжа и прониза Уайът с поглед.
— Сър? — попита Темпъл.
— Няма значение. Поддържайте курса, Бишъп. Стрелците да се прицелят в кораба откъм бакборда. Може би ще ги забавим, ако успеем да запалим един.
— Ай-ай, сър.
Ейдриън отърча до бака. Оказал се един от най-добрите стрелци на кораба, неговото място бе в центъра на левия борд. Взе солиден, здрав лък и опита здравината на тетивата.
— Вятърът ще измести стрелите към носа — отбеляза По, приготвяйки кофа с въглища. — Може да ти се наложи да стреляш пред целта.
— Вече и паж ли ми стана?
По се усмихна и поклати глава.
— Виждал съм те при упражнения. Смятам, че най-безопасното място на целия кораб е тук. Ще ти подавам намаслените стрели. Ти само продължавай да стреляш.
Червените триъгълни платна на дакканските тартани се издуваха настрани, мъчейки се да се възползват от насрещния вятър. Тъмни фигури щъкаха като мравки по палубите и такелажите им.
— Приготви стрелите! — изкомандва лейтенант Бишъп.
Ейдриън постави първата си стрела.
Приближавайки се към „Бурята“, дакките започнаха да завиват. Реите им се завъртяха и румпелите се извиха, изпълнявайки почти същата маневра като Уайът, в случая дори още по-забележителна, тъй като двете тартани се движеха в съвършен синхрон, подобно на танцьори, изпълнили едновременен пирует.
— Запали стрелите!
Ейдриън докосна намасления връх на стрелата до кофата с тлеещи въглища и пламъците моментално лумнаха. Мъжете на бакборда стояха в готовност, сажделив дим се издигаше от лъковете им и отиваше към кърмата.
— Прицели се! — заповяда Бишъп, когато дакканските кораби навлязоха в обсег. От палубите на тартаните се издигаха идентични редици пламтящи лъкове. — Огън!
Димни линии се издигнаха към синьото небе. По същото време дакките изстреляха своите залпове и стрелите се разминаха във въздуха. Навсякъде около себе си Ейдриън чу как стрелите се забиват в дървото. Моряците с кофите търчаха да угасят пламъците, а високо над главите им Ройс се плъзна по едно въже, за да извади стрела, забита в мачтата, преди да е успяла да подпали грота.
По бе приготвил нова стрела. Ейдриън я постави в лъка, запали я, прицели се и я изстреля в долната рея на вражеския грот. От дясната си страна чу изкънтяването на балистата, запратила огромен пламтящ снаряд. Той разцепи корпуса на тартаната и остана забит там.