Ейдриън дочу съскане. Зад него кофата с масло се разля и течността се запали. По отскочи назад с подпалени панталони. Грабвайки кофа, готвачът потуши огъня с пясък.
Нов залп засипа палубата. Боцман Бристъл, приготвящ балистата за втори изстрел, се строполи мъртъв с пронизано от стрела гърло. Косата му се запали. Базил, офицерският готвач, бе уцелен в гърдите, а матрос Блидън изкрещя, поразен от две стрели — една в бедрото и една в ръката. Вдигайки глава, Ейдриън видя втори залп да лети откъм другата тартана.
По не беше пострадал сериозно и намери друга кофа със земно масло, която донесе на Ейдриън. Разстоянието между двата кораба бе намаляло и Ейдриън видя търсеното от него — кофа в краката на стрелците. Прицелвайки се, той задържа дъха си и стреля. Кофата експлодира. Ейдриън зърна млад дакка да се опитва да угаси пламъците с вода. Моментално огънят обхвана палубата им. В този момент моряците при балистата, този път заредили множество снаряди, изсипаха истински ад върху преминаващите дакки. Разнесоха се писъци. „Бурята“ се отдалечи, оставяйки горящите кораби зад себе си.
Още веднъж екипажът заликува, ала не твърде убедително. Сред белезите от изгорено по палубата лежаха дузина мъртви. Не се бяха измъкнали безнаказано от клопката, а червените платна зад тях бяха още по-близо.
С падането на нощта капитанът освободи онези, които не бяха на вахта. Това включваше Ройс и Ейдриън, които пътьом взеха нещата си от камбуза и се възползваха от възможността да се преоблекат в туниките и наметалата си. Ейдриън си окачи мечовете. Това привлече някои любопитни погледи, ала никой не каза нищо.
Никой не спеше, малцина дори бяха седнали. Повечето крачеха с наведени глави заради ниския таван, ала може би същевременно се молеха. Голяма част от моряците бяха суеверни, ала набожни не бе имало — досега.
— Защо не поемем към брега? — попита матрос Дейвис. — Само на няколко мили е. В джунглата бихме моли да се скрием.
— Край бреговете на Калис има коралови рифове — рече Банър, търкайки повърхността на масата с върха на ножа си. — На една миля от сушата ще раздерем дъното и дакките ще ни спипат. Пък и капитанът не би изоставил кораба си.
— Капитан Сиуард е задник!
— Внимавай какви ги плещиш, хлапе!
— Защо? Какво може да направи той, което да е по-зле от дакките?
На това Банър не можеше да даде отговор. Никой не можеше. Сред екипажа плъзна страх — страхът от неизбежната смърт и отровата, идваща от безсилното й очакване. От безбройните си сражения Ейдриън знаеше какво безразсъдство е да се оставят хората да бездействат преди битка.
Люкът се отвори и всички повдигнаха глави към надничащите Уайът и По.
— Как е положението? — попита Дейвис.
— Не остана много, мъже. Пригответе се. Капитанът скоро ще обяви бойна тревога.
Уайът поспря в основата на стълбата и заговори тихо с Грейди и Дърнинг. Те кимнаха и се отправиха към кърмата. Кормчията направи знак с очи на Ейдриън и Ройс да го последват. Наоколо имаше само празни хамаци, така че можеха да разговарят спокойно.
— Какъв е планът? — прошепна Ройс.
— Не можем да се бием — каза им Уайът. — Можем да се уповаваме единствено на бягство.
— Каза, че „Бурята“ не можела да ги надбяга — напомни му Ейдриън.
— Не възнамерявах да се отскубнем от тях с „Бурята“.
Ройс и Ейдриън се спогледаха.
— Дакките ще искат нея и товара й. Затова се измъкнахме от блокадата толкова лесно. Опитваха се да ни забавят, не да ни спрат. Ако бях последвал заповедите на Сиуард, вече да сме мъртви. Успях да ни осигуря само няколко часа, ала от тях ще има полза.
— Каква? — попита Ройс.
— Мракът. Дакките виждат в мрака, колкото и ние. Докато те превземат „Бурята“, ние ще избягаме. Ще я заобиколят с колкото се може повече свои кораби, за да имат числено превъзходство. Когато се качат на борда, отряд моряци, които подбрах лично, ще превземе една от тартаните им. Ако имаме късмет, ще се отдалечим, преди да ни забележат. В мрака и суматохата на битката, може да проработи.
Двамата кимнаха.
Уайът се обърна към Ейдриън:
— Искам ти да водиш абордажа. Ще ти дам сигнал от квартердека.
— А ти какво ще правиш? — поинтересува се Ройс.
— Искаш да кажеш, какво ще правим? Не съм дошъл чак дотук, само за да не намеря Али. Двамата с теб ще се възползваме от разразилия се смут и ще се промъкнем в капитанската каюта, открадвайки каквито заповеди или пергаменти намерим. Просто ме наблюдавай. Ще знаеш кога.