— Ами елфите в трюма? — попита крадецът.
— Не се притеснявай за тях. Дакките искат кораба непокътнат. Най-вероятно ще се отнасят с тях по-добре, отколкото Новата империя.
— Кои влизат в отряда ти? — поиска да знае Ейдриън.
— По, разбира се, Банър, Грейди…
— Всички на палубата! — изрева отгоре Темпъл сред гърмежа на барабани.
— Ще се видим горе, господа — рече Уайът, отправяйки се нагоре.
Небето беше черно. Невидими облаци затуляха звездите и обвиваха лунната сребрина. Мрачината бе обгърнала и морето — сенчеста пропаст, където само пред носа можеше да бъде видяна вода. Ейдриън не виждаше нищо.
— Стрелците на кърмата!
Ейдриън се присъедини към останалите, застанали рамо до рамо, гледайки към килватера на „Изумрудената буря“.
— Запали стрелите! — долетя заповедта.
Някъде изсред водата дочуха звук. Миг по-късно моряци край Ейдриън изкрещяха от обсипалите кърмата стрели.
— Огън! — нареди Бишъп.
Вдигнаха лъкове и стреляха като един, запращайки огнените стрели слепешката. Димни струи се издигнаха над морето, някои умирайки сред водата със съскане, други забили се в дърво, светлината им очертавайки кораб на около триста ярда назад.
— Ето! — изкрещя Бишъп. — Ето целта ви!
Разменяха залп подир залп. Стрелците и на двата кораба оредяха. Малки огньове избухнаха тук-таме из тартаната, осветявайки нея и екипажа. Дакките бяха ниски и яки, с грубовати дълги бради и рошава коса. Огънят придаваше на блесналите им от пот кожи демоничен блясък.
Когато между двата кораба оставаха само петдесет ярда, гротмачтата на тартаната се подпали и пламна като изсъхнало дърво. Ярката светлина освети морето във всички посоки и радостните възгласи на „Бурята“ затихнаха, виждайки разположението на останалите даккански кораби. Четири тартани вече се бяха изравнили с тях.
— Приготви се за отблъскване на нападатели! — извика Сиуард. Извади меч и го размаха над главата си, тичайки към укритието на бака.
— Вдигни мрежите! — заповяда Бишъп. Моряците издигнаха преплетени въжета от двете страни на палубата. Застанаха на позиции край бордовете с вдигнати саби.
— Режете въжетата! — изкрещя Уесли, когато край парапета се закачиха куки.
Палубата се разклати при сблъсъка на „Изумрудената буря“ с тартаните. Пълчища набити мъже с кожени брони и червена боя се струпаха край борда, крещейки яростно.
— Сега! — Ейдриън чу Уайът да му крещи.
Обърна се и видя кормчията да сочи към прилепилата се до левия борд тартана — първият даккански кораб, достигнал ги. По-голямата част от нейния екипаж вече се намираше на борда на „Бурята“. По, Грейди и други от отряда на Уайът изчакваха, гледайки към Ейдриън.
— Давай! — извика Ейдриън, грабна въжето на бизанмачтата, отряза го и прелетя над водата, приземявайки се на кърмата на тартаната.
Смаяният даккански кормчия посягаше към късия си меч, когато Ейдриън му преряза гърлото. Още двама дакки се втурнаха към него. Ейдриън се извъртя, използвайки движението си за прикриване на удара. Острието му потъна дълбоко в стомаха на първия нападател. Другият атакува, виждайки шанса си, ала дългият меч на Ейдриън се намираше в лявата ръка на корабния готвач и отби удара. Освобождавайки другото оръжие от вътрешностите на първия дакка, Ейдриън отсече главата на втория противник.
Заобиколен от три тела, Ейдриън се огледа и видя, че По и останалите вече са завладели кораба и в момента режат въжетата на абордажните куки. Отрязвайки и последното, с помощта на прът По отблъсна кораба от „Бурята“.
— Ами Ройс и Уайът? — попита Ейдриън, слизайки на средната палуба.
— Те ще плуват и ще ги приберем от другата страна — обясни По, изтичвайки покрай него към кърмата. — Но ние трябва да се скрием в сенките незабавно!
По се покатери до малкия квартердек и пое кормилото.
— Завърти гика! — високо прошепна той. — Обърни платната!
— Знаем си работата много по-добре от теб, хлапе! — просъска му Дърнинг. Той и Грейди вече се опитваха да обуздаят виещия се като змия грот. — Банър, Дейвис! Обърнете предното платно към щирборда.
Ейдриън не можеше да бъде от полза и стоеше бездейно, докато останалите търчаха наоколо. Дори и да беше понаучил нещо, нямаше да е от полза, защото дакканската тартана беше съвсем различна. Освен че беше по-малка, корпусът бе наклонен като на риболовен съд, ала имаше две палуби. Имаше само две платна — предно, опънато на наклонена напред мачта, и главно. И двете бяха триъгълни и висяха от извити реи, пресичащи мачтите под такъв ъгъл, че в профил изглеждаха като остриетата на две брадви, разсичащи въздуха. Палубата бе изработена от тъмно дърво. Оглеждайки се, Ейдриън се зачуди дали дакките използват същата кръв, както и за платната. Виждайки украсата от човешки черепи по такелажа, заключението не бе трудно за достигане.