— Вече трябва да е мъртъв — каза Стаул. — Човек трябва да е по-внимателен към кого се доближава.
— Булард! — каза Бърни, сочейки напред.
— И още трима ей там — обяви Уесли, взирайки се в лицата сред развълнуваните води. — Един от тях е Грейг — дърводелецът, това там е доктор Леви, а онзи…
Ейдриън не се нуждаеше от очите на Ройс, за да разпознае третия. Адската светлина от горящия кораб му подхождаше. Страж Траник плуваше към тях, отметнал качулка от бледото си лице. Дърнинг, Бърни и Стаул бяха достатъчна злина, а сега и Доувин Траник.
Стражът ловко се покачи на корабчето. Наметката му бе подгизнала, а лицето — гневно. Ако беше куче, щеше да ръмжи. Ейдриън бе доволен да го види разгневен. Булард — мъжът, дошъл на борда през нощта, изглеждаше още по-блед и от преди. Причината стана ясна щом се покатери на палубата, отцеждайки кръв и вода. Леви отиде при него и се зае с раната.
— Ейдриън… По! — долетя откъм морето гласа на Уайът.
По насочи тартаната по посока на звука, докато останалите стояха нащрек. Този път нямаше нужда. Уайът и Ройс бяха сами.
— Къде бяхте? — попита Уайът, покатервайки се на борда.
— Съжалявам, шефе, океанът е голям.
— Не достатъчно — каза Дърнинг, гледайки към останките на „Бурята“. — Дакките започват да се усещат.
Главната мачта на „Изумрудената буря“, горяща като факла, най-накрая се пречупи и падна. Стените на бака се подпалиха. Сиуард, Бишъп и останалите или бяха изгорели живи, или избити. „Бурята“ почерня и се пропука, пълнейки се с вода. Корпусът се наклони, затъвайки откъм носа. Огънят все още бе достатъчно ярък да открои неколцина дакки на най-близката тартана, сочещи към тях и крещейки.
— Кормилото докрай! — извика Уайът, тичайки към руля. — Дърнинг, Ройс, покачете се! Грейди да поеме въжетата на предното платно. Кого още имаме на борда? Бърни, иди при Дърнинг и Ройс. Стаул, помогни с грота. Мистър Уесли, ако това няма да ви затрудни особено, помогнете на Грейди с предните въжета. Изток-североизток!
— Това отново ще ни обърне по вятъра! — каза Грейди, докато Уайът маневрираше.
— Ай, обръщаме към щирборда. Имаме по-малък екипаж, така че ще сме по-бързи.
Обърнаха тартаната и уловиха наличния вятър.
— Банър, поеми руля — каза Уайът, оглеждайки палубата. — Можем да изхвърлим излишните неща и да облекчим товара допълнително. — Кой е този до теб?
Уайът спря рязко, виждайки Траник.
— Той какво прави на борда? — попита Уайът.
— Проблем ли има, щурман? — обърна се към него Траник.
— Ти подпали кораба! — обвини го Уайът. — Ройс ми каза, че те е видял да хвърляш факла в трюма. Колко бъчви със земно масло счупи, за да пламне така?
— Май пет. Може и шест да са били.
— Имаше елфи — заключени в трюма — останали в капан.
— Именно — отвърна Траник.
— Копеле! — Уайът се втурна към него, изтегляйки късата си сабя. Траник реагира с изненадваща бързина и отбягна атаката, хвърляйки плаща си около главата му и блъсвайки кормчията, изтегляйки дълъг кинжал.
Ейдриън изтегли мечовете си и Стаул моментално му препречи пътя. По изтегли сабя, както и Грейди, а Дефо и Дърнинг бързо последваха примера им.
Ройс рязко се спусна на палубата, приземявайки се между Траник и Уайът. Стражът го изгледа с пламнали очи.
— Мистър Уесли! — провикна се Ройс, без да изпуска Траник от очи. — Какви са заповедите Ви, сър?
Всички спряха. Корабът продължи да се носи по вятъра, ала екипажът застина. Неколцина погледнаха към Уесли. Кадетът стоеше вцепенен на палубата, наблюдаващ развиващите се край него събития.
— Неговите заповеди? — подигра се Траник.
— Капитан Сиуард, лейтенанти Бишъп и Грийн, както и останалите кадети са мъртви — обясни Ройс. — Мистър Уесли е офицер. В това си качество е в правото си да поеме управлението на този съд.
Траник се изсмя.
Уесли закима.
— Той е прав.
— Млъквай, хлапе! — сопна се Стаул. — Време е да си разрешим проблема.
Тези думи сепнаха Уесли.
— Не съм хлапе! — додаде, обръщайки се към Траник. — Аз, сър, съм действащият капитан на този кораб и като такъв, вие — и всички останали — погледна към Стаул — ще се подчинявате на моите заповеди!
Стаул се изсмя.