— Не ме интересува. Искам Джерълд отново на пост пред спалнята й. Разбра ли ме?
— Но, милейди…
— Снощи графът на Чадуик нахлу в стаята на императрицата. В нейната стая! А случайно на теб да ти е минало през ума — или на когото и да е друг — че вещицата може да е дошла, за да убие императрицата?
Дълго мълчание.
— Така си и мислех. Сега уреди Джерълд да заеме мястото си незабавно.
Сетне Амилия отиде в общата спалня и събуди камериерката на Модина. След като момичето се облече, изпрати я към стаята на императрицата.
— Ана, искам да стоиш с императрицата и да я наблюдаваш.
— За какво да я наблюдавам? Имам предвид, какво да гледам, милейди?
— Просто се убеди императрицата да не се нарани.
— Какво имате предвид?
— Просто я дръж под око. Ако направи нещо странно или необичайно, повикай ме незабавно.
Модина чу Ана да влиза тихо в стаята. Продължи да се преструва на заспала. Малко преди разсъмване се протегна, прозя се и отиде до легена, за да наплиска лицето си. Ана бързо й подаде кърпа и се усмихна широко, доволна, че е била от полза.
— Ана, нали? — попита Модина.
Лицето на девойката се изчерви, очите й засияха радостно. Тя многократно закима.
— Ана, умирам от глад. Би ли изтърчала до кухнята да видиш дали не биха ми приготвили ранна закуска? Бъди така добра да ми я донесеш, когато стане готова.
— Аз… аз…
Модина се намуси и сведе очи.
— Съжалявам. Извинявам се, че поисках прекалено много от теб.
— О, не, Ваше Превеличие, веднага ще я донеса.
— Благодаря ти.
— На Вашите услуги, Ваша милост.
Модина се зачуди колко още обръщения щеше да измисли момичето, ако я задържеше. Щом Ана излезе, Модина бързо отиде до вратата и дръпна резето. Пристъпи до високото огледало, висящо на стената, пътьом вземайки каната от легена с вода. Без да се колебае я хвърли към огледалото, пръсвайки и двете на парчета. Взе дълъг къс стъкло и отиде до прозореца.
— Ваше Високопреосвещенство? — провикна се Джерълд от другата страна на вратата. — Добре ли сте?
Навън слънцето тъкмо изгряваше. Есенната светлина хвърляше остри лъчи към двора. Обожаваше слънцето. Светлината и топлотата му щяха да бъдат единственото нещо, освен Амилия, което щеше да й липсва.
Уви нощницата си около края на парчето стъкло. Бе студено на допир. За нея всичко бе студено. Погледна към градината и пое дълбоко въздух, напоен с аромата на умиращи есенни листа.
Пазачът продължи да тропа на вратата.
— Ваше Високопреосвещенство? — повтори той. — Добре ли сте?
— Да, Джерълд — рече тя. — Чувствам се отлично.
Ариста влезе в градината на палата, преминавайки край пазачите, надявайки се те да не чуят бясното туптене на сърцето й.
Ройс и Ейдриън трябва да се чувстват така непрекъснато. Учудвам се, че не пият повече.
Тресеше се и от страх, й от сутрешния хлад. Робата на Есрахаддон бе изгубена в нощта, когато Хилфред я бе спасил, оставяйки й единствено роклята на Линет.
Хилфред. Той ще побеснее, ако прочете бележката.
Болеше я само при мисълта за него. Бе стоял в сянката й с години, подчинявайки се на капризите й, понасяйки тормоза, пленен в килия от невъзможни за разкриване чувства. Дважди почти бе умрял заради нея. Искаше да го направи щастлив. Заслужаваше да бъде щастлив. Искаше да му даде онова, което не бе смятал за възможно. Да поправи това, което бе счупила.
Три нощи се бяха крили заедно. Всеки ден Хилфред се опитваше да я убеди да се върне в Меленгар. Най-сетне тя се бе съгласила, казвайки му, че ще потегли на следващия ден. Бе се измъкнала, когато той излезе да купи припаси. Ако всичко минеше добре, щеше да се върне преди него и да заминат, както бе планирано. Ако ли не — ако нещо се случеше — бележката щеше да обясни.
Едва миналата нощ се сети, че никога не бе правила заклинанието в градината. Оттам димът със сигурност щеше да посочи в кое крило се намира той, а ако имаше късмет, можеше дори и да определи кой е неговият прозорец. Тази информация би била неоценима за Ройс и Ейдриън и можеше да означава разликата между спасяване и самоубийствена мисия. Колкото и да не й се щеше да го признае, бе длъжна и на Есрахаддон. Ако това можеше да спаси Дигън Гаунт — добър човек, затворен несправедливо, да оправдае смъртта на магьосника и намали чувството й за вина, рискът определено си струваше.