Корабният готвач посочи към стража.
— Какво става между вас с Траник? Изглежда наистина те мрази — дори повече, отколкото мрази останалите.
Ройс не погледна към стража. Продължи да седи безгрижно, преструвайки се на загърбил света, сякаш с Ейдриън бяха сами на борда.
— Странно е. Никога не съм го срещал, никога не бях чувал за него преди сегашното пътуване, а го познавам добре — той мен също.
— Благодаря ти, господин Есрахаддон. По-завоалиран отговор не можеше ли да дадеш?
Ройс се усмихна.
— Сега разбирам защо го прави. Доста е забавно. Също така съм изненадан, че още не си се досетил.
— За какво?
— Нашичкият Траник си има тайна. Това го прави тъй неприятен и същевременно толкова опасен. Би могъл да убие Уайът, дори и теб да поизненада. Със Стаул и навъртащият се наоколо Бърни, не бих бил особено уверен в развоя на битката, дори и ако гласът на Гуен не ехтеше в главата ми.
— Няма да ми кажеш, нали?
— Къде е забавлението? Това ще ти даде нещо да се занимаваш, а аз ще мога да се забавлявам като обиждам интелигентността ти. Но на твое място не бих се бавил прекалено. Траник скоро ще умре.
Уесли се появи отново. От подвижния мост се обърна към екипажа:
— Трябват ми доброволци, които да ме придружат. Страж Траник, мистър Булард, доктор Леви, моряци Стаул и Дефо да слязат. Ще пътуваме дълбоко в калиаските джунгли. Пътуването няма да бъде лишено от значителен риск, така че никому няма да заповядам да ме следва против волята си. Желаещите да останат ще стоят на борда и при връщането ми ще отплаваме към дома, където ще получите парите си.
— Къде по-точно в джунглата, мистър Уесли? — попита Банър.
— Трябва да предам писмо на Ерандабон Гайл, за когото знам, че е някакъв военачалник по тези места. Мистър Диладръм, който очакваше пристигането ни, е приготвил керван и е готов да ни придружи. Ала крепостта на Гайл се намира много навътре в джунглата, не е изключен контакт с Ба Ран Гхазел. Кой ще дойде?
Ейдриън, който бе сред първите доброволци, се изненада, че е част от мнозинството. Уайът и По не го изненадаха, ала дори Джейкъб и Грейди се присъединиха, след като видяха останалите. Само Грейг и Банър не проявиха желание.
— Разбирам — рече Уесли с нотка на изненада. — Банър, ти ще отговаряш за кораба.
— Какво да правим във ваше отсъствие, сър? — попита въпросният.
— Нищо. Просто стойте на борда и не се размотавайте из града. Не създавайте неприятности.
Банър се усмихна радостно на Грейг:
— Значи можем да спим цял ден, ако поискаме?
— Не ме интересува какво правите — стига да не излагате кораба на риск и да не посрамвате империята.
Двамата оставащи трудно скриваха възхитата си.
— Обзалагам се, че вече ви се ще да не бяхте бързали толкова с ръцете.
— А нали знаеш, че в трюма има запаси само за седмица? — отбеляза Уайът. — На твое място бих се хранил пестеливо.
По лицето на Банър изникна тревога.
— Нали няма да се бавите?
Уесли ги поведе в града, налагайки бързо темпо, държейки хората си под око. Възрастният мъж — Антън Булард, бе единственият влачещ се, но това се дължеше в по-голяма степен на възрастта му, отколкото на получените рани, оказали се само драскотини.
Пъстри шатри и чергила обгръщаха дагастанските улици. Павираните тротоари гъмжаха от тълпи, търговци размахваха знамена с неразпознаваеми символи и се провикваха към минувачите. Възрастни мъже пушеха лули под сенките на раирани балдахини. Оскъдно облечени жени със завоалирани лица бавно се извиваха под звуците на барабани, цимбали и звънчета. Пренатоварените сетива не можеха да се съсредоточат върху нещо конкретно. Навсякъде ги обграждаха поразителни цветове, изкусителни движения, упоителни аромати и завладяваща музика. Удивените моряци вървяха в крак с Уесли, повел ги към техния гид. Въпросният чакаше с хората си край павирана улица, недалеч от градския базар.
Диладръм приличаше на просяк с наднормено тегло. Дрехата и тъмните му панталони бяха захабени и немарливо закърпени. Дълга, мръсна коса изскачаше изпод безформената филцова шапка като че в протест. Брадата му, също толкова занемарена, можеше да се похвали със стръкчета трева. Лицето му беше мургаво, зъбите жълти, ала очите му проблясваха на следобедното слънце. Стоеше край пътя пред редица интересни животни. Приличаха на дребни, рунтави коне. Бяха натоварени с вързопи и вързани едно за друго. Шестима помагаха на Диладръм да държи върволицата под контрол. Носеха само набедрени препаски от лен и потракващи огърлици от шарени камъни. Подобно на Диладръм, те се усмихнаха широко при приближаването на моряците.