Изкачвайки се по-нагоре, навлязоха в обширно поле от високи треви, олюляващи се от вятъра. От върха на една скала пред тях се разкри обширна панорама, прекъсната единствено пред тях, където висок горист хълм се издигаше на няколкостотин фута. Спряха да нощуват точно по залез. Диладръм не бе дал никакви напътствия на винтусите, ала те моментално се заеха да разпъват пъстроцветни шатри с избродирани отгоре им геометрични фигури, както и изящно поръбени навеси. Походни легла и малки табуретки бяха приготвени за всеки, заедно със завивки и одеяла.
Сготвено в едри съдове над огъня, яденето имаше толкова подправки, че накара дори очите на Ейдриън да се насълзят. Стори му се много вкусно след седмиците монотонно свинско. Винтусите се редуваха да ги забавляват. Някои свиреха на инструменти, подобни на лютня, други танцуваха, а трети пееха жизнерадостни песни. Думите Ейдриън не може да разбере, ала мелодията бе красива. Животински звуци изпълваха нощта. Писъци, викове и ръмжене изпълваха нощта със заплаха, прекалено гръмки и прекалено близки.
На третия ден пейзажът започна да се променя. Земята стана стръмна, по-начесто започнаха да се появяват дървета. Доскоро намиращите се в далечината гори вече бяха току пред тях. И не след дълго крачеха под сянката на високи дървета, чиито масивни кореняци се простираха по земята като старчески пръсти. В началото бе приятно най-сетне да се скрият от слънцето, ала сетне пътят стана каменист, стръмен, труден за изкачване. Това не продължи дълго, тъй като скоро прекосиха някакъв хребет и започнаха да вървят по нанадолнище. Промяната на терена бе съпроводена и от промяна във флората. Храстите станаха по-гъсти и с по-тъмен оттенък на зеленото. Листа, увивни растения, гъсталаци и остри бодли обгръщаха пътеката, често принуждавайки винтусите да избързват напред, за да разчистват.
На следващия ден заваля. Макар на моменти да валеше като из ведро, а в други едва да припръскваше, дъждът така и не престана.
— Те винаги изглеждат доволни — рече Ейдриън на Ройс, двамата седнали под навеса на шатрата си, наблюдавайки как винтусите приготвят вечерята. — Може да е ужасна жега или да вали като сега, а на тях не им прави впечатление.
— Сега пък да не искаш да ставаме винтуси? — попита Ройс. — Не мисля, че можеш да кандидатстваш за членство в племето им. Трябва да си роден такъв.
— Кое това? — попита Уайът, излизайки от шатрата, споделяна и от трима им, обърсвайки прясно избръснатото си лице в кърпа.
— Просто си мислех за винтусите и семплия им живот на дребни удоволствия — обясни Ейдриън.
— И какво те кара да мислиш, че са щастливи? — попита Ройс. — Открил съм, че когато хората се усмихват през цялото време, значи крият нещо. Тези винтуси вероятно са нещастни — принудени да се предадат в полуробство, угаждайки на богати чужденци. Сигурен съм, че биха се усмихвали по същия начин, докато ни прерязват гърлата, за да си спестят още един ден мъкнене на товари.
— Май твърде дълго си далеч от Гуен. Започваш да звучиш като стария Ройс.
В другия край на лагера зърнаха Стаул, Траник и Дефо. Стаул им помаха и се ухили широко.
— Видя ли? Голяма усмивка — спомена Ройс.
— Весела групичка, а? — промърмори Ейдриън.
— Да, група са — кимна замислено Ройс. — Защо им е на страж, тенкински воин, лекар, крадец и… какъвто е там Булард — да отиват в джунглите на Калис, за да посетят тенкински военачалник? И какво точно прави Булард?
Уайът и Ейдриън свиха рамене едновременно.
— Не е ли това малко странно? Плаваме на един и същи кораб от седмици, а не знаем нищо за него — с изключение на факта, че не е виждал слънце от десетилетие. Може би ако узнаем, това ще ни подскаже какво е общото между останалите и този Ерандабон.
— Бърни и Булард са в една шатра — изтъкна Ейдриън.
— Ейдриън, защо не идеш да поговориш с Булард? — предложи Ройс. — Аз ще заглавичкам Бърни.
— Ами аз? — попита Уайът.
— Говори с Дърнинг и Грейди. Те не изглежда да са замесени, както си мислех първоначално. Разбери защо дойдоха.
Винтусите раздадоха вечерята, която екипажът изяде, разположил се на предоставените от керванджиите табуретки. Тя се състоеше от кълцано свинско и необичайни зеленчуци в гъст лют бульон, който щипеше езика.