Ейдриън очакваше хаплив отговор. Чу само насечено поемане на дъх. Поглеждайки, забеляза качулката да се свежда.
— Ей, ама ти май наистина не се справяш особено добре, а?
Качулката се поклати.
Ейдриън сложи ръка на гърба на Ройс. Наметката бе подгизнала и гореща.
— По дяволите. Ще убедя Уесли да удължи престоя ни. Междувременно да те изсушим и да ти намерим легло.
Понесъл главня, обердазът поведе Траник и Леви към скалата край селото, където гърмеше огромният водопад. Някак дори и самата вода изглеждаше мръсна, докато се разбиваше в скалите на множество пръски. Траник постоянно избърсваше нечистата влага отчелото си. Всичко в това село бе скверно. Навсякъде имаше знаци, че тези люде бяха загърбили Новрон и се бяха прегърнали с неговия враг — отвратителните пера, символичните орнаменти по възглавниците, татуировките. Не шептяха, а крещяха почитта си към Уберлин. Траник не можеше да си представи по-голямо богохулство — а другите бяха слепи за греховете им. Отвореше ли му се тази възможност, щеше да опожари цялото село и да пръсне пепелта. Бе се опитал да се подготви за това преди да отплува на борда на „Изумрудената буря“, ала сега, заобиколен от отровата им, жадуваше да нанесе удар във възхвала на Новрон. Макар да не можеше да доближи факла до това скверно гнездо, имаше друго осквернение, което бе по силите му да поправи, и което тези поклонници на Уберлин дори щяха да му помогнат да стори.
Прахът на обердаза, с който последният бе запалил огъня, привлече вниманието му. Тенкинският шаман бе също и алхимик. Зулрон не беше като останалите езичници. Липсваше му тяхната илюзорна фасада, блясъкът на изкуствената красота. Единият му крак бе по-къс от другия, карайки шамана да накуцва осезаемо. Рамото му се издигаше към брадичката, а другото анемично се спускаше, водейки към изсъхнала ръка. Единствен той изразяваше видимо злината си, което го правеше по-достоен за доверие от останалите.
Наближавайки водопада, Зулрон ги поведе по тясна пътека към процеп в скалата. Въпросният процеп отвеждаше към пещера. Таванът й изобилстваше от пърхащи прилепи, а подът бе покрит с гуано.
— Това е моето хранилище и работилница — обясни Зулрон, отвеждайки ги по-навътре. — Тук е по-хладно, а дъжд и вятър не проникват.
— И любопитни очи — добави Траник, отгатвайки истинската причина. Дългогодишните занимания със скверни души го бяха научили да познава същинската природа на злото.
Зулрон поспря за миг, поглеждайки към него над здравото си рамо.
— Ти виждаш по-ясно от останалите си събратя.
— А ти говориш апелански по-чисто от твоите.
— Не съм годен за лов. Разчитам на знанието и научих много за твоя свят.
— Отвратително — Леви направи гримаса, подбирайки внимателно пътя си.
— Да — съгласи се обердазът. Той крачеше върху гуаното като по поляна с пролетна трева. — Ала тези прилепи са моите стражници, а изпражненията им — крепостен ров.
Скоро пещерата се разшири и подът се изчисти. В центъра имаше пещ, построена от внимателно струпани камъни. Обграждаха я десетки огромни глинени гърнета, вързопи покафенели листа и огромен куп зле натрупани дърва. По стените на пещерата бяха издълбани рафтове, приютили множество по-дребни керамични съдове, както и камъни, кристали и купи.
Зулрон загреба от едно гърне и хвърли шепа прах в пещта. Допря факлата си и огънят изгря. Моментално го подхрани с цепеници. След като напали и няколко лампи с масло, той се обърна към Леви.
— Дай.
Докторът постави раницата си на пода и извади куп окървавени парцали. Зулрон взе превръзките и внимателно ги огледа, дори приближавайки ги до носа си.
— Принадлежат на качулатия? Това неговата кръв ли е?
— Да.
— Как е бил ранен?
— Прострелях го с арбалет.
Зулрон не се изненада.
— Не искаше смъртта му? Или си лош ловец?
— Той помръдна.
Зулрон повдигна мрачна вежда.
— Значи е бърз?
— Да.
— Вижда в мрака?
— Да.
— И вие дойдохте с кораб, нали? Как се чувстваше той по водата?