— Зле — много бил болен първите четири дни.
— А ушите му изострени ли са?
— Не. Няма елфически черти. Затова искаме да тестваш кръвта. Нали имаш метод?
Обердазът кимна.
Траник изпита леко съжаление, че това създание е тъй недостойно за Новрон. Усещаше сходство в умовете им.
— Колко време ще ти е нужно?
Зулрон премяташе вкоравените превръзки из ръцете си.
— С това — дни. Твърде е старо. Ако имахме прясна кръв, щеше да стане бързо.
— Почти невъзможно е да се вземе кръв от него — изръмжа Леви.
— Ще започна теста с тези, но също така ще видя дали не мога да взема прясна. Скоро ще се нуждае от лечение.
— Лечение?
— Джунглата не търпи слабите или ранените. Или ще ме призове, или ще умре.
— Колко злато искаш? — попита Траник.
Зулрон поклати глава.
— Не ми трябва злато.
— Тогава каква отплата ще желаеш?
— Наградата ми няма да дойде от теб. Сам ще си я взема, но това не те касае.
Тенкините им предоставиха три колиби, в които Уесли разпредели екипажа си. Помещенията бяха изненадващо луксозни, разделени от плетени стени, които създаваха впечатлението за вътрешността на кошница. Красиви килими от дебели нишки покриваха пода. От гредите висяха кратуни, които осигуряваха повече от достатъчна светлина.
Успял да убеди Уесли да останат по-дълго в селото, Ейдриън наглеждаше Ройс, който изглеждаше по-зле с всеки изминал час. Кожата му изгаряше, по челото му капеше пот. Тресеше се дори под два слоя одеяла.
— Трябва да се оправиш, друже — каза му Ейдриън. — Мисли за Гуен. Или по-добре помисли какво ще ми направи тя, ако се върна без тебе.
Нямаше реакция. Ройс продължи да се тресе със затворени очи.
— Може ли да вляза? — попита тих глас. Ейдриън виждаше само очертанията на прага и за миг помисли, че това е Гуен. — Той се влошава, ала ти отказа да позволиш на Зулрон да го види.
— Вашият обердаза се навърта около човека, който едва не уби приятеля ми. Нямам намерение да позволя на Зулрон да го лекува.
— А на мен ще позволиш ли? Не съм толкова опитна, ала зная някои неща.
Ейдриън кимна и я покани с жест.
— Аз съм Фан Ирлану — каза тя, влизайки в колибата. Отвън на дъжда останаха още две жени, носещи покрити кошници.
— Аз съм Ейдриън Блекуотър, а това е приятелят ми Ройс.
Тя кимна, сетне коленичи до Ройс и постави ръка на челото му.
— Има треска.
Посочи към лампата и Ейдриън я свали, сетне й помогна да разтвори наметалото на Ройс и да отдръпне туниката му. Тя внимателно свали превръзките и се намръщи, изучавайки раната.
Поклати глава.
— Ширлум-кат — рече тя, леко натискайки кожата около раната, което накара Ройс да потръпне в съня си. — Виждаш ли? — тя прокара нокът по ръба на кървавата рана и изтегли гърчещ се паразит, голям колкото косъм. Извиваше се на върха на пръста й. — Те го ядат.
Фан Ирлану направи знак на двете жени да влязат. Те го сториха, поставяйки кошниците до нея. Заповяда им на тенкински да донесат още неща, с които Ейдриън не бе запознат, и двете отърчаха навън.
— Можеш ли да му помогнеш?
Жената кимна, вземайки каменен хаван, счуквайки парчета от нещо приличащо на кал, листа и ядки.
— Често се срещат тук с отворени рани. Оставени, ширлум-кат го изядат. Направя отрова за ширлум-кат.
Една от жените се върна с кратуна и пръстен съд, в който Ирлану размеси съдържанието на хавана с масло и го разби до получаването на гъста смес. Намаза раната на Ройс с нея, сетне го обърнаха по гръб и процедурата бе повторена и за изходната рана. Накрая постави по едно голямо листо с противна миризма върху двете разкъсвания и ги пристегна с чисти превръзки. Ройс се събуди съвсем за малко. Изтощен и объркан, скоро отново заспа.
Фан Ирлану отново го зави и кимна одобрително.
— Ще се оправи, смятам. Сваря напитки — още отрова за ширлум-кат и чай за сила. Да изпие и двете, като се събуди. И бързо се почувства добре.
Ейдриън й благодари. Тя излезе, а той се зачуди защо Ройс винаги привлича красиви жени, когато е на умиране.
Когато Ройс се събуди на другата сутрин, треската бе преминала. Имаше достатъчно сила да проклина. Според него отварата на Фан Ирлану имала по-лош вкус и от ферментирали кравешки фекалии, но чаят му харесал. На следващия ден вече седеше и се хранеше. На третия — сам отиваше до остриума, за да се нахрани.