— Виждам, че теб езиковата бариера не те притеснява — забеляза Ейдриън.
Зулрон се усмихна:
— Аз съм обердазът. Познавам движенията на звездите в Ба Ран и книгите на вашия свят. Всички мистерии се разкриват пред мен.
— Наистина ли си ясновидка? — Ройс се обърна към Фан Ирлану.
Тя кимна.
— Вдишвайки запалените туланови листа, аз…
— Направи му демонстрация — намеси се Зулрон, при което тя го изгледа остро. — Разчети неговото бъдеще — рече, сочейки към Ройс.
По лицето й премина объркване, ала тя кимна.
Жокдан постави ръка на рамото на Зулрон и го завъртя, ала говореше прекалено бързо, за да може Ейдриън да разбере. Двамата кратко поспориха, от което той можа да чуе само една дума от отговора на Зулрон: важен.
Когато Зулрон се обърна, очите му се насочиха към Ейдриън, когото той открито заизучава.
— Значи ти си легендарният Галенти — повдигна вежда. — Гледайки те, бих казал, че Жокдан се е объркал, но той никога не греши. И все пак не приличаш на Тигъра от Мандалин. Смятах, че ще си по-едър.
Рязко се обърна към Фан Ирлану.
— Листата, запали ги.
Тя отиде до един каменен съд, а Зулрон ги подкани да седнат край огъня.
Ейдриън придърпа Ройс настрана.
— Май ще е добре да вървим. Не мога да кажа, че ми допада особено поведението на господин шаман. Изглежда е намислил нещо. Фактът, че прекарваше време с Траник, също не говори добре за него.
Ройс погледна към Фан Ирлану.
— Не, искам да остана.
— Защо?
— Татуировката — Гуен има същата.
Ейдриън седна неохотно.
Фан Ирлану се върна с няколко сухи големи листа. Дори изсъхнали и ронливи, все още бяха яркочервени. Задържа ги над огъня, мърморейки нещо и надробявайки ги с пръсти. Моментално от падналите сред въглените парченца се разнесе гъст бял пушек. Не се издигаше, а се носеше лениво. Фан Ирлану оформяше дима с ръце, махайки, загребвайки, събирайки го в облак пред себе си. Сетне се наведе и вдиша бледата мъгла. Няколко пъти повтори процедурата, вдишвайки дълбоко.
С догарянето на последните листа, пушекът се разнесе. Очите на Фан Ирлану се затвориха, тя започна да се люлее на колене, напявайки тихо. След няколко минути протегна ръце.
— Докосни я — Зулрон напъти Ройс.
Ройс се поколеба. Погледна я по начина, по който Ейдриън го бе виждал да изучава сложна ключалка. Колкото по-богато бе потенциалното съкровище зад вратата, толкова по-силно бе напрежението в очите на Ройс, а в момента изглеждаше сякаш Фан Ирлану крие тайната към цяло състояние. Протегна пръсти. Докосвайки я, тя го хвана.
Настъпи пауза, сетне Фан Ирлану започна да стене и поклаща глава, отначало слабо, после все по-силно. Устата й се отвори и тя простена, както някой сънуващ кошмари се опитва да заговори, ала не е в състояние да оформи думи. Тя се изви, очите й бясно играещи изпод клепачите, гласът й сега по-гръмък, но все още изговарящ неразбираеми неща.
Лицето на Жокдан изразяваше силно притеснение, което накара Ейдриън да се зачуди, дали нещо не се е объркало. Ирлану продължи да се бори. Жокдан тръгна към нея, ала бърз поглед на Зулрон го задържа. Накрая жената изпищя и се строполи върху възглавниците.
— Остави я! — изкрещя Зулрон на тенкински.
Жокдан не му обърна внимание, притичвайки до нея. Фан Ирлану лежеше на земята в конвулсии. Тя проплака и сетне остана неподвижна.
Жокдан я сграбчи, шепнейки в ухото й. Повдигна главата й и постави ръка близо до устните, за да провери за дъх.
— Ти я уби! — изрева към Зулрон. Без да каже нищо повече, взе ясновидката в ръце и изтича в дъжда.
— Какво стана? — попита Ейдриън.
— Приятелят ти не е човек — обяви обердазът. Зулрон пристъпи към Ройс. — Защо си тук?
— Ние сме част от екипажа на „Изумрудената буря“, носим съобщение до Замъка на четирите вихъра — отвърна вместо него Ейдриън.
Зулрон не откъсваше очи от Ройс.
— В продължение на три хиляди години древните легенди предричат Деня на разплата, когато сянката от севера ще се спусне връз земите ни.
Дърнинг, Грейди, По и Булард влязоха.
— Какво става? — попита Дърнинг. — Чухме женски писък и видяхме едрият да я изнася.
— Имаше инцидент — обясни Ейдриън.
Дърнинг и Грейди моментално погледнаха към Ройс.