Недопуснатият през вратата? Възможно ли е той да е убиецът?
Не изпускаше огъня от очи, докато внимателно крачеше към него. Скоро между нея и светлината се издигна хълм и сиянието изчезна. След няколко часа вълнението й спадна и принцесата се запрозява. До разсъмване оставаха няколко часа. Ариста измъкна одеяло и си намери удобно местенце.
Така ли е нощувал всяка нощ Есрахаддон?
Никога не се бе чувствала тъй сама. В миналото Хилфред беше нейна неизменна сянка, ала две години по-рано бе напуснал. Най-много й липсваха Ройс и Ейдриън — крадец и бивш наемник. За тях тя беше само богат работодател, ала за нея те бяха най-близките й приятели. Представи си как Ройс потъва сред дърветата, за да огледа терена, както правеше при всяко лагеруване. Ейдриън й липсваше още по-силно. В ума й той се хилеше кривовато, приготвяйки отвратителната си яхния. Винаги я караше да се чувства в безопасност. Помнеше как я бе държал в Амбертън и след Ратиборската битка. Бе оплискана с вода, кал и кръвта на Емъри и ръцете му я бяха повдигнали. Никога не се бе чувствала тъй ужасно, нито нечия прегръдка бе била тъй утешаваща.
— Ще ми се да беше тук — прошепна тя.
Легнала по гръб, зарея поглед сред звездите, пръснати като прашец из безмерните небеса. Почувства се още по-самотна. Затвори очи и потъна в сън.
Глава 2
Празният замък
Дървеният знак над главата на Ейдриън изобразяваше бодливо стебло и избледнял цвят, олюлявайки се от утринния ветрец. Изискваше се доста въображение, за да бъде определено като роза. Оповестяваната от него таверна не правеше изключение от останалите сгради по улица Капризна спрямо излъчваната мизерия. Кривата улица бе празна. Само повдигнати от вятъра есенни листа се гонеха, а знакът ги гледаше и клатеше глава. Това бе единственото движение.
Тази липса на оживление изненада Ейдриън. По това време на годината Долният квартал на Медфорд обикновено жужеше от амбулантни търговци, предлагащи ябълки, сайдер, тикви и дървесина. Въздухът щеше да е напоен с дим. Коминочистачи щяха да крачат по покривите, сподиряни от удивени детски очи. Ала вместо това, вратите на повечето магазини бяха здраво залостени — за негова изненада дори и „Розата и бодилът“.
Връзвайки коня си, Ейдриън въздъхна. Бе пожертвал закуската в името на по-бързото придвижване и бе пътувал насам с мисълта за топла гозба. Не очакваше Медфорд да остане незасегнат от войната, но чак „Розата и бодилът“ да…
— Ейдриън!
Позна гласа още преди да се обърне към Гуен — прекрасната калианка, в небесносинята си рокля приличаща повече на занаятчийска съпруга, отколкото на мадам. Тя се втурна надолу по стълбите на публичния дом, една от малкото все още оживени сгради. Проститутките винаги пристигаха първи и си заминаваха последни. Ейдриън я прегърна, повдигайки дребното й тяло.
— Притеснявахме се за теб — рече тя. — Какво те забави толкова?
— И какво изобщо правиш тук? — викна Ройс, пристъпвайки бос на прага. Жилавият, строен крадец носеше само черни панталони и широка непристегната туника.
— Ариста ме изпрати да се уверя, че си пристигнал и си успял да убедиш Олрик да прати армията на юг.
— Доста време ти отне. Върнах се преди седмици.
Ейдриън сви рамене:
— Силите на Олрик обсадиха Колнора малко след пристигането ми. Отне ми известно време да се измъкна.
— Е, как се…
— Ройс, не трябва ли да оставим Ейдриън да почине и да се нахрани? — прекъсна го Гуен. — Не си закусвал, нали? Изчакай само да се заметна и ще накарам Диксън да напали пещта.
— Откога е затворена таверната? — попита Ейдриън, докато Гуен влизаше вътре.
Ройс повдигна вежда и поклати глава.
— Не е затворена. Просто няма много клиенти, така че отваря по обед.
— Това прилича на призрачен град.
— Мнозина напуснаха, очаквайки предстояща инвазия — обясни Ройс. — А повечето останали бяха призовани в армията.
Гуен отново се появи, обгърнала раменете си с шал, и ги поведе към „Розата и бодилът“. Ейдриън зърна движение в сенките. Сред купища боклуци спяха свити фигури. За разлика от Ройс, който лесно минаваше за човек, тези парцаливи създания се отличаваха със заострените уши, изпъкналите скули и бадемовите очи, характерни за елфите.
— Войската не ги искаше — отбеляза Ройс, виждайки партньора си да се взира. — Никой не ги иска.