— Не знаем какво й се случи — продължи Ейдриън. — Тя правеше някаква духовна демонстрация — разчиташе бъдещето на Ройс или нещо от сорта — и тогава припадна.
— Припаднала? — рече Дърнинг.
— Вдишваше запалени листа от тулан. Може би партидата е била лоша.
Зулрон игнорира разговора им и продължи да се взира в Ройс.
— Гхазелската легенда, из уста на уста запазена от времето на Гхазел-Да-Ра, разказва за смърт и разруха, за мъст, за завръщането на Старите. Самият аз съм виждал знаците. Гледам звездите и зная. На север се носи тътен. Естрамнадон е активна, Авемпарта е отворена. Сега в селото ми има елф, такъв никога не е пристъпвал преди.
— Елф? — попита Дърнинг, объркан.
— Това уби Фан Ирлану — рече им Зулрон. — Или поне я побърка.
— Какво? — възкликна Ейдриън.
— Не е възможно да се използва визията за елф. Липсата на душа разкрива само безкрайност. За нея това е било като потапяне в бездънна бездна. Ако оцелее, никога няма да бъде същата.
— Ти си селският лечител. Не трябва ли да се опиташ да й помогнеш?
— Той я иска мъртва — заговори Ройс. Сетне, поглеждайки към Зулрон, додаде: — Ти знаеше.
— Какво е знаел? — попита Булард, напрегнат, но удивен. Грейди и Дърнинг също се приведоха напред.
— Знаеше, че съм елф, нали? Ала й каза — не, принуди я — да ми гледа — рече Ройс.
Навън се носеше глъчка, тичащи крака, гръмки гласове. Над разгорещените тенкински викове Ейдриън чу гласа на Уесли.
— Защо искаш смъртта й?
— Нищо не съм направил. Ти си този, който я уби. А убийството на някой от селото, още повече ясновидец, е непростимо престъпление. Наказанието е смърт.
Зулрон се усмихна, преди да пристъпи навън.
Останалите го последваха и се изправиха пред нарастваща тълпа.
— Ето го! — изкрещя Траник в мига, в който зърна Ройс. Посочи го и каза — Ето го елфът! Предупреждавах за него!
— Той уби нашата ясновидка Фан Ирлану — обяви Зулрон и повтори думите си на тенкински.
Буранду, Уесли и Уайът си пробиха път през тълпата.
— Истина ли е? — бързо запита Уесли с нервен глас.
— Кое? — поинтересува се Ройс.
— Елф ли си и дали си убил Фан Ирлану?
— Да, и не съм сигурен.
Тълпата се разрасна и сред многобройните тенкински викове Ейдриън долови думи като справедливост, мъст, убийте.
— Велики Мар! — тихо, но яростно заговори Уесли към Ройс. — Какво ти има? Би трябвало да те обеся само заради неприятностите, които причини.
Пое дъх. Тълпата се приближи. В небето проблесна светкавица, изтътна гръм.
— Какво искаш да кажеш с това, че не си сигурен? — продължи Уесли. Говореше бързо, бършейки дъжда от лицето си.
— Убиецът трябва да си плати за престъплението, Буранду — заяви Зулрон на тенкински. — Неговата липса на душа уби обичната ни Фан Ирлану. Законът налага справедливост!
— Къде е Жокдан? — попита Буранду.
— Отдава последна почит на покойната, която щеше да му бъде жена. Ако беше тук, щеше да се съгласи.
— Той лъже! Зулрон е виновен — произнесе Ейдриън на тенкински, с което привлече изненадани погледи.
— Какво казват? — обърна се към Ейдриън Уесли.
— Обердазът иска да бъдем убити, а Буранду му вярва.
— Доведете ги! — изкрещя Буранду.
Селските воини се впуснаха към тях. Ейдриън прецени дали да изтегли мечовете си и реши да не го прави. С поглед указа на Ройс да не се съпротивлява.
Бяха отведени до средата на селото, където Диладръм крещеше:
— Пуснете ме! Какво правите! — виждайки Уесли, попита: — Какво сте направили? Нали ви казах да не ги обиждате!
— Не сме — обясни Ейдриън. — Убихме обичната им ясновидка.
— Какво! — Диладръм изглеждаше, сякаш ще припадне.
— Всъщност е объркване, но съм убеден, че ще имаме възможност да обясним — вмъкна Уесли.
— Поне Траник ще умре заедно с нас — рече Ройс, достатъчно високо, та стражът да чуе.
— Смъртта на един мъченик е достойна цена да отърве света от такъв като теб.
Отново проблесна светкавица, разкрила бледните лица на екипажа.
Грейди бе блъснат на земята и посегна към меча си.
— Грейди, не! — каза Ейдриън.