— Точно така — извика Уесли. — Никой да не вади оръжие. Те ще ни избият.
— Ще го сторят така или иначе — отвърна Дърнинг.
По и Ейдриън изправиха Грейди на крака. Около тях воините оформиха стена, зад която се мяташе тълпа гневни лица и размахани юмруци. Подгизналата сбирщина ревеше и се блъскаше, думите им слели се в рев на омраза. Отново проблесна светкавица и един глас извика:
— Ти знаеше!
Моментално тълпата утихна и се раздели. Само шумът на дъждовните капки нарушаваше тишината, докато Фан Ирлану крачеше към тях. Край нея Жокдан носеше застрашително на вид копие, очите му бяха неумолими и пронизваха Зулрон.
— Буранду, вината не е на странника. Зулрон ме накара да го разчета. Знаеше, че у чужденеца има елфическа кръв. Ала съм още жива!
— Но… не… Как е възможно… — заекна Зулрон.
— Той не е Стар — рече Ирлану. — Той е каз! В него има човещина — опори, Зулрон, опори!
— Какво става? — Уесли попита Ейдриън. — Не е ли тя онази, която Ройс е убил? Какво казва тя?
— Изглежда малко разстроена — каза Грейди.
— Но не към Ройс — отбеляза По.
— А към кого тогава? — попита Грейди.
— Зулрон се опита да ме убие. От известно време виждах, че амбициите му са огромни. Съзирах предателство в сърцето му, ала не очаквах да отиде толкова далеч.
— Жокдан, какво ще кажеш? Истина ли е казаното от Фан Ирлану? — обърна се към своя военачалник Буранду.
Жокдан заби копието в гърдите на Зулрон.
Дългото острие премина изцяло през тялото на обердаза. Околните отстъпиха назад, всички се отдръпнаха. Жокдан продължи да натиска, прокарвайки и част от дръжката в раната, пристъпвайки напред, хващайки шамана за врата. Сграбчил го със силните си ръце, той се изплю в лицето на Зулрон. Светлината в очите на обердаза угасна и Жокдан изтегли копието си.
— Това май отговаря на въпроса ти — изтъкна По.
Буранду погледна към трупа, сетне към Жокдан. Кимна.
— Жокдан никога не греши. Доволен съм от безопасността ти, Фан Ирлану — рече й той. Сетне Старейшината се обърна към Уесли и останалите. — Простете безчестието на злия Зулрон. Не ни съдете по неговите дела. Вие също имате такива люде.
Уесли погледна към Траник и Ройс.
Буранду изкрещя към воините и те разпръснаха тълпата. Мнозина поспряха да целунат Фан Ирлану, която диреше опора у Жокдан. Усмихваше се измъчено, ала Ейдриън виждаше бледността на лицето й и затруднението, с което дишаше.
Старейшината размени няколко думи с Жокдан и Фан Ирлану. Сетне Жокдан отново пое на ръце ясновидката и я отнесе в една от по-малките колиби. Тялото на Зулрон бе извлечено, последвано от повечето тенкини.
— Това ли беше? — попита Грейди.
— Почакайте — рече Диладръм, докато облеченият в леопардова кожа се приближаваше. — Селото Удоро моли да простим объркването и умолява за честта да продължи да бъде наш домакин.
Останалите се спогледаха скептично.
— Искрени са.
Уесли въздъхна и кимна.
— Благодари им за любезността, но утре сутрин ще продължим пътя си.
— Любезност? — промърмори Дърнинг. — Едва не ни одраха живи. Трябва да се махаме, докато можем.
— Не виждам полза да се мотаем из джунглата през нощта — рече Уесли. — Тръгваме призори.
— Ами Мелбърн? — попита Траник.
— Вие, доктор Леви и матроси Блекуотър и Мелбърн ще дойдете с мен. Останалите да се оттеглят и да се наспят добре.
Млад тенкин притича до тях и заговори на Диладръм, гледайки към Ройс.
— Какво има? — попита Уесли.
— Фан Ирлану иска да види Ройс и Ейдриън.
Уесли им кимна, но добави:
— Този път се опитайте да не започвате война. Ще ми докладвате директно след… разчитам на честта ви, господа.
Преди Траник да успее да възрази, двамата кимнаха:
— Ай-ай, сър.
Фан Ирлану лежеше завита с тънка бяла кувертюра. Младо момиче мокреше челото й с кърпа, която навлажняваше в плитък съд. До нея стоеше Жокдан. Копието му, все още покрито с кръвта на Зулрон, беше облегнато до вратата.
— Тя наистина ли е добре? — попита Ейдриън.
— Нищо ми няма — отвърна Ирлану. — Шокът беше ужасен. Ще е нужно време.
— Съжалявам — рече Ройс.
— Зная — каза му тя. Лицето й бе съчувствено, почти тъжно. — Зная.