Глава 17
Замъкът на четирите вихъра
Траник беше побеснял. Уесли отказа да предприеме каквото и да било срещу Ройс и стражът бе изтъкнал, че според имперския закон всички елфи подлежат на арест. Уесли бе признал това, ала бе добавил, че в сегашните обстоятелства не разполага нито с вериги, нито със затвор. Също така бе посочил, че сега не се намират на територията на Новата империя и че докато не се върнели обратно в земите й, той щял да преценява закона.
— Мой дълг е да изпълня мисията — рече Уесли на стража. — Един вързан човек само ще попречи на изпълнението й, още повече ранен и не показващ желание да избяга.
Ройс наблюдаваше всичко това леко развеселен. Траник не мирясваше и накрая Уесли се предаде, приближавайки се до Ройс.
— Ще ми дадеш ли думата си, че няма да се опитваш да избягаш от мен или страж Траник, преди мисията да е приключила?
— Имате думата ми, сър — отвърна Ройс. — Нищо не би ме накарало доброволно да се отделя от страж Траник.
— Ето — доволно рече Уесли.
— Той е елф! Каква стойност има думата на един елф! — Траник се извиси над Уесли, изражението на стражевото лице накарало капитана да отстъпи. — Като секретар по ериванските дела, мой дълг е да прочистя империята от гнусотата им. Настоявам моментално да ми предадеш елфа!
Уесли се поколеба. Мнозина крале отстъпваха пред предизвикателството на един страж, а Траник бе по-заплашителен от всички такива, които Ейдриън бе срещал досега. Лешоядовите му маниери и пронизващ поглед бяха поведе от стряскащи.
Ейдриън бе напрегнат. Знаеше, че стражът вече е мъртъв, ала би предпочел партньорът му да избере времето и мястото. Ако Уесли се съгласеше да му предаде Ройс, щеше да се разрази битка, в края на която само един от двамата щеше да е жив. Ейдриън остави пръстите си леко да докоснат петите на мечовете, отбелязвайки си позицията на Бърни.
Уесли издаде брадичка и устоя на погледа на Траник.
— Може да е елф, сър, но също така е и част от екипажа ми.
— Твоят екипаж? Та ти вече нямаш кораб. Ти си само едно хлапе, което си играе на капитан! — изрева ядосано стражът.
Уесли се вцепени.
— Ами вие на какво си играехте долу в трюма, сър? Това ли наричате изпълнение на дълга си?
Това свари Траник неподготвен.
— О, да, офицерите знаеха за нощните ви посещения на товара. Корабът беше малък, сър, и офицерските каюти се намираха точно отгоре. Чувахме ви всяка нощ да ги измъчвате и дори повече. Не съм голям почитател на елфите, но, в името на Марибор, съвестта поставя известни граници на тормоза! Не, сър, нямам намерение в скоро време да ви предам матрос Мелбърн. Дори и да вярвах, че ще се отнесете достойно към него, имам нужда от колкото се може повече ръце, а както и двамата знаем, вие не сте човек на честта.
— Колко жалко да видиш такъв обещаващ младеж да си захвърля живота — изсъска Траник. — Ще се погрижа да бъдеш екзекутиран.
— За целта трябва да се върнем в Аврин. Нека се надяваме и двамата да доживеем това.
С първите лъчи на зората екипажът на „Изумрудената буря“ напусна селото и още веднъж пое из дебрите на джунглата, отправяйки се на север от долината на Удоро по тесен, едва видим път. Дъждът бе наквасил добре земята, но поне беше спрял. На третия ден пътят им бе препречен от пропасти и скали. Вървяха из опасни места, където една невнимателна крачка можеше да запрати човек в дълбоки бездни. Пристъпваха по въжени мостове, протегнали се над бушуващи реки, следваха скалисти процепи надолу към мрачни долини. В дефилетата бе мрачно дори и по това време на деня. Дърветата се мержелееха като фантоми. Камъните приличаха на готвещи се за скок животни, а чепатите клони разкъсваха мъглата като чудовища.
Ройс се бе възстановил, макар поведението му да си оставаше същото. Бе в състояние да крачи сам през по-голямата част от деня, а благодарение на мехлема на Фан Ирлану, раните му вече не се нуждаеха от превръзки.
Откриха телата на четвъртия ден след престоя в селото. Трупове, облечени в дрехи като тези на Диладръм и винтусите, лежаха на пътеката. Над тях се виеха мухи, смрадта на мърша бе надвиснала над мястото. Бяха умрели преди известно време, много тела бяха лишени от крайници или можеха да се похвалят със следи от отхапване.
— Животни? — попита Уесли.
— Може би — Диладръм погледна на изток. — Но може би Пантерата не е в състояние да удържа зверовете си, както ни каза Буранду.