Ройс легна заедно с останалите, но си избра място в малък гъсталак. Само за малко полежа там, преди да напълни с листа одеялото си и да изчезне в джунглата.
Траник бе избрал да нощува близо до реката, което Ройс сметна за много мило от негова страна, тъй като възнамеряваше да хвърли тялото по силното течение. Заобиколи лагера, стигайки до мястото, където спяха Бърни и Леви, ала Траник го нямаше.
Тряс! Дънерът се разцепи.
Ройс се бе отместил в последния момент. Стрела стърчеше от мястото, където бе приклекнал само преди мигове.
Траник отчаяно се мъчеше да презареди арбалета си.
— Нима мислеше, че ще ме свариш в леглото? — рече той. — Наистина ли смяташе, че ще ме убиеш толкова лесно, елфче?
Опъна тетивата.
— Не трябва да се страхуваш от мен. Тук съм да ти помогна. Мой дълг е да помогна на всички ви. Ще прочистя мрака от сърцата ви. Ще ви облекча от тежестта на скверния ви живот. Вече не е нужно да бъдете обида за Марибор. Аз ще ви спася!
— А кой ще спаси теб? — отвърна Ройс.
Намираше се само на няколко фута от предното си място. Траник сведе очи за миг, за да постави нова стрела. Вдигна арбалета, но когато погледна, Ройс беше изчезнал.
— Какво искаш да кажеш? — попита Траник, надявайки се Ройс да издаде позицията си.
— Виждаш адски добре в тъмното, Траник — рече Ройс отдясно.
Стражът се обърна и стреля, ала болтът само прошумоля из храсталака.
— Е, не съвсем — отбеляза Ройс, появявайки се отново, ала този път доста по-близо. Траник моментално започна да подготвя арбалета за нов изстрел.
Оставаха му още две стрели.
— Също така успя да се промъкнеш из дърветата, без да те видя. И се промъкна зад мен. Това наистина е забележително. На колко си, Траник? Обзалагам се, че си доста по-стар, отколкото изглеждаш.
Стражът постави стрела и вдигна очи, но противникът му отново бе изчезнал.
— Накъде биеш, елфе? — попита Траник, държейки арбалета до бедрото си. Опирайки се на едно дърво, той се огледа.
— Двамата с теб си приличаме — рече зад гърба му Ройс.
Траник се извъртя. Видя движение из храстите и стреля. Изстрелът пропусна и той изруга. Отново заопъва тетивата.
— Заради това ли го правиш? — попита Ройс. — Затова ли измъчваш елфи? Тях ли пречистваш — или себе си?
— Млъкни! — ръката на Траник се подхлъзна и тетивата поряза пръстите му. Трепереше.
— Тъй като не можеш да убиеш елфа в себе си, измъчваш и убиваш всички, които намериш.
Беше по-близо.
— Казах да млъкнеш!
— Колко елфическа кръв е нужна, за да отмие греха, самият ти да си такъв?
Още по-близо.
— Проклет да си! — изпищя той, борейки се с арбалета, който отказваше да сътрудничи на треперещите пръсти.
Опъна тетивата назад, но в бързината тя не се закачи и се освободи. Затисна с крак клупа в предния край на оръжието и опъна. Сега пък заяде. Отчаяно натисна манивелата, която отказа да се завърти, сетне се счупи.
Ужасѐн, Траник спря дъха си. Замъчи се да опъне тетивата с голи ръце. Дърпаше с цялата си мощ, ала не му достигаха сили. Даваше на Мелбърн прекалено много време. Захвърли арбалета и изтегли кинжала си.
Чакаше. Слушаше. Завъртя се. Погледна.
Беше сам.
— Ставай — гласът на Ройс изтръгна Ейдриън от съня, докато приятелят му се движеше из лагера. Познаваше този тон и моментално скочи на крака.
— Какво има?
— Компания — рече Ройс. — Буди всички.
— Какво става? — замаян от съня попита Уесли. Екипажът бавно се разбуждаше.
— Тихо — прошепна Ройс. Приклекна с изтеглен кинжал, взирайки се в мрака.
— Гхазел? — попита Грейди.
— Нещо — отвърна Ройс. — Много неща.
Сега и останалите чуха — пропукване на клонки и шумолене на листа. Всички изтеглиха оръжията си.
— С гръб към реката! — извика Уесли.
Пред тях се появи светлина, сетне изгасна, появи се друга. Още две проблеснаха отдясно, а звукът от движение ставаше все по-силен. Доувин Траник се довлече обратно в лагера, предизвиквайки няколко любопитни погледа.