Вниманието на всички бе насочено към звуците, идващи откъм дърветата.
Сенчести фигури носеха факли из джунглата. Бавно излязоха от храсталаците. Двадесет се появиха от всички страни. Първоначално приличаха на някакви чудовищни зверове. Когато излязоха на просеката, Ейдриън видя, че са хора — набити, яки диваци с боядисани в бяло лица, костни брони, украсили главите си с пера. С лекота се движеха през гъсталака. В ръцете си носеха грубовати сопи, брадви и копия. Мълчаливо ги заобиколиха.
— Идваме с мир! — извика Диладръм на тенкински със слаб глас. — Тук сме да видим Ерандабон. Носим му съобщение.
Приближавайки се, мъжете започнаха да крещят и да вият, размахвайки оръжия. Някои се зъбеха, други се биеха по гърдите или удряха босите си крака в земята.
Диладръм повтори думите си.
Един от по-едрите мъже, носещ украсена брадва, пристъпи към него.
— Какво съобщение? — запита тенкинът с грубоват глас.
— Запечатано писмо — отвърна Диладръм. — Трябва да бъде дадено единствено на военачалника.
Мъжът ги изгледа внимателно. Ухили се и кимна.
— Следвай.
Макар това да бе най-доброто възможно развитие, Диладръм обърса чело с ръкав, докато обясняваше разговора на останалите.
Тенкинът даде заповеди. Факлите бяха угасени и останалите потънаха обратно в джунглата. Главатарят остана с пътниците, докато последните бързо раздигаха лагера. Сетне, правейки им знак да го последват, затича сред дърветата, главнята му посочваше пътя. Наложи толкова бързо темпо, че всички едва си поемаха дъх — а Булард едва не умря. Диладръм изкрещя напред за почивка или поне да вървят по-бавно. Отговори му единствено смях.
— Новите ни приятели не изгарят от съобразителност към един старец — изпъшка Булард между две хрипливи вдишвания.
— Достатъчно! — викна Уесли, вдигайки ръка. Екипажът на „Изумрудената буря“ не се нуждаеше от дълги убеждавания, за да спре. Тенкинът и факлата му продължиха напред, изчезвайки сред дърветата. — Ако той иска да търчи, нека го стори.
— Не го прави — вметна Ройс. — Угасил е факлата и се крие сред дърветата. Също така неколцина се намират от двете ни страни, както и зад нас.
Уесли се огледа и каза:
— Не виждам нищо.
Ройс се усмихна:
— Каква полза от елф в екипажа, ако не бъде използван?
Уесли повдигна вежда, погледна отново към дърветата, накрая се отказа. Извади тапата от меха си с вода, отпи и го подаде на останалите. Насочвайки вниманието си към историка, седящ приведен на земята, той попита:
— Как сте, господин Булард?
Булард повдигна зачервеното си лице. Потеше се обилно, косата прилепваше по темето му. Не каза нищо, устата му бе прекалено заета да поема въздух, но съумя да се усмихне и кимне.
— Добре — рече Уесли. — Да продължим, но този път ние ще определим темпото. Да не им позволяваме да ни изтощят.
— Ай — рече Дърнинг, обърсвайки уста. — Нищо чудно да ни въртят в кръг, докато паднем от изтощение, след това да се нахвърлят отгоре ни и да ни прережат гърлата.
— Може би това се е случило на онези, които видяхме. Възможно е да са го сторили тъкмо тия — изказа предположение Грейди.
— Отиваме някъде — отвърна Ройс. — Надушвам морето.
До този момент Ейдриън не бе обърнал внимание, но сега също можеше да усети солта във въздуха. Каквото бе взел за вятър сред дърветата, всъщност се оказа гласът на океана.
— Да продължим, господа — рече Уесли. Потегляйки, зърнаха факлата на тенкина отново да се появява пред тях. Уесли не затича подире й, поддържайки удобна скорост. Факлата се върна, след няколко опита да ги примами, се отказа. Факлоносецът тръгна с тяхното темпо.
Сега вървяха по стръмно нанадолнище. Пътят скоро премина в камениста пътечка, която разсичаше скала. С наближаването на зората видяха целта си. Каменна крепост се издигаше високо върху скалист нос, който се врязваше в океана и охраняваше естественото пристанище в подножието си. Замъкът на четирите вихъра изглеждаше древен, вятърът и дъждът безмилостно брулили камъните, докато не ги изравнили по цвят с мрачния гранит под тях. Замъкът бе построен от масивни блокове. Трудно бе за проумяване, че са били местени от хора. Демонстрирайки същата аскетичност като тенкините, бе лишен от украшения. Кораби изпълваха заливчето откъм подветрената страна. Бяха стотици, всичките със свити черни платна.