Извади телефона си и се обади на доктор Боб. Първото, което Елис попита, бе колко тежи.
— Тази сутрин 92 — каза Скот. — Слушай, ти…
— Значи продължава. Реши ли да вземеш някакви по-сериозни мерки? Защото загубата на двайсет килограма, плюс-минус, е нещо сериозно. Все още имам контакти в Градската болница и мисля, че няма да се наложи да дадеш и един цент за пълни изследвания. Даже може те да ти платят.
— Боб, чувствам се добре. Даже много добре. Обаждам ти се да питам дали вече ядохте в „Божествени фасулчета“.
Последва пауза, докато Елис осмисли тази смяна на темата. След малко той каза:
— Ресторантът, дето е собственост на твоите съседки лесбийки ли? Не, още не.
Скот се намръщи:
— Знаеш ли, те имат и други качества, освен сексуалната си ориентация. Просто казвам.
— Успокой се. — Елис беше изненадан. — Не искам да настъпвам никого по мазола.
— Добре. Само… днес на обяд имах инцидент. При Патси.
— Какъв инцидент?
— Малко спречкване. Заради тях. Няма значение. Слушай, Боб, какво ще кажеш да отидем някоя вечер? В „Божествените фасулчета“. На вечеря. Аз черпя.
— Кога мислиш?
— Какво ще кажеш за довечера?
— Днес не мога, но мога в петък. Майра ще прекара уикенда при сестра си в Манчестър, а аз не умея да готвя.
— Значи излизаме на среща — каза Скот.
— По мъжки — съгласи се Елис. — Следващия път ще поискаш да се омъжа за теб.
— Би било двуженство от твоя страна — отбеляза Скот, — а не искам да те вкарвам в изкушение. Само ще те помоля за една услуга — ти направи резервацията.
— Все още ли сте в обтегнати отношения? — Елис прозвуча развеселено. — Не е ли по-добре просто да изчакаш нещата да се уталожат? Има хубав италиански ресторант в Бриджтън.
— Не. Яде ми се мексиканско.
Доктор Боб въздъхна:
— Добре, мога аз да направя резервацията, макар че ако това, което съм чувал за мястото, е вярно, едва ли ще бъде необходимо.
9
В петък Скот взе Елис с колата, защото доктор Боб не обичаше да шофира нощно време. Пътуването до ресторанта бе кратко, но достатъчно, за да може Боб да каже на Скот истинската причина, поради която искаше да отложи срещата им по мъжки за петък: не искал да се кара с Майра, която участваше в църковните и градските комитети и не обичаше двете собственички на „най-новото място за изискани ястия в Рок“.
— Сериозно ли? — измърмори Скот.
— За съжаление, да. Майра е доста либерална за много неща, но по въпроса за сексуалната политика… нека кажа просто, че е възпитана по определен начин. Имаше опасност да се скараме, може би доста сериозно, защото аз мисля, че случващото се в спалнята не засяга никого другиго, освен хората, които са там. По-добре изобщо да избягвам тази тема, ако е възможно. Кавгите между съпрузи в напреднала възраст са доста срамни сцени.
— Ще ѝ признаеш ли, че си вечерял в мексиканско-вегетарианското свърталище на порока?
— Ако попита къде съм вечерял в петък, да. Иначе ще си държа устата затворена. Както и ти.
— Както и аз — обеща Скот. Спря на едно от диагоналните паркоместа. — Стигнахме. Благодаря, че правиш това за мен, Боб. Надявам се, че така ще оправя нещата.
10
Не ги оправи.
Дирдри стоеше на входа, днес не с рокля, а с бяла риза и черен панталон със стесняващи се надолу крачоли, очертаващи прекрасните ѝ крака. Доктор Боб влезе преди Скот и тя се усмихна — не с леко надменната усмивка, със стиснати устни и вдигнати вежди, а е професионално приветствена. После видя Скот и усмивката ѝ помръкна. Изгледа го хладно със сиво-зелените си очи, сякаш беше бръмбар под микроскоп, после сведе поглед и взе две менюта.
— Елате да ви покажа масата.
Докато отиваха натам, Скот с възхищение оглеждаше декора. Не беше достатъчно да се каже, че Маккъм и Доналдсън са положили усилия; това изглеждаше като творение на любовта. От високоговорители на тавана тихо свиреше мексиканска музика — така нареченият стил тенхано или ранчера. Стените бяха в мек жълт цвят и мазилката бе надраскана, за да прилича на кирпич. Абажурите бяха във формата на кактуси от зелено стъкло. На стените имаше големи гоблени със слънцето, луната, две танцуващи маймуни и жаба със златисти очи. Салонът беше два пъти колкото този в закусвалнята на Патси, но Скот видя само пет двойки и една четиричленна компания.