Пред него един бегач рязко свърна от пътя, падна на колене и се просна по гръб, с очи, втренчени в дъжда, и разкривена от болка уста. Пред Дирдри имаше само още двама.
Скот профуча покрай последния оранжев маркер. Оставаше само още километър. Беше преминал от втора предавка на трета. Сега, след като започнаха тротоарите — с ликуващи зрители от двете страни, някои махащи със знаменца — дойде време да провери дали наистина се пресилва или не.
„Дай газ, кучи сине“ — помисли си и ускори темпото.
Дъждът като че ли се поколеба за момент и Скот даже си помисли, че може би ще изчака до края на маратона, преди да се излее с пълна сила и да прогони публиката под навеси и стрехи. Видимостта падна на двайсет процента, после на десет, накрая почти на нула. Скот помисли каква наслада е да усеща студения дъжд; почти божествена.
Изпревари един бегач, после друг. Вторият беше доскорошният водач, когото Дирдри бе задминала. Той вече не тичаше, а ходеше, шляпаше по наводнената улица с наведена глава, с ръце, опрени на бедрата, и полепнала по тялото мокра фланелка.
Напред, през сивата завеса на дъжда Скот видя червената тениска. Мислеше, че има достатъчно гориво, за да я настигне, но преди да успее, състезанието можеше да свърши. Светофарът на края на Главната улица не съществуваше. Калаеният мост и жълтата лента, опъната от тази му страна — също. Сега бяха само той и Маккъм, тичащи на сляпо през потопа, и Скот никога не се беше чувствал по-щастлив в живота си. „Щастие“ бе твърде мека дума. Това място, където той изследваше границите на издръжливостта си, беше съвсем нов свят.
„Всичко води до това — помисли си. — До това извисяване. Ако така се чувства човек, когато умира, сигурно всеки е щастлив, преди да си замине.“
Беше достатъчно близо, за да види как Дирдри Маккъм поглежда назад; вързаната ѝ на опашка коса се пльосна като умряла риба върху рамото ѝ. Когато видя кой ѝ оспорва водачеството, очите ѝ се разшириха. Тя се обърна напред, наведе глава и ускори още.
Скот достигна нейното темпо, после го надмина. Настигаше я, настигаше, вече беше достатъчно близо, за да пипне мократа ѝ фланелка, достатъчно близо, за да види водата, стичаща се по врата ѝ. Можеше — въпреки рева на бурята — да чуе задъханото ѝ дишане в дъжда. Виждаше Дирдри, но не и сградите, покрай които минаваха от двете страни, нито последния светофар или моста. Бе изгубил всякакво усещане къде на Главната се намират и нямаше ориентири, които да му подскажат. Единственият му ориентир беше червената фланелка.
Дирдри отново погледна назад и това беше грешка. Левият ѝ крак закачи десния глезен и тя падна с ръце напред, изплиска вода пред себе си и отстрани като дете, което се пльосва по корем в басейн. Скот чу как изпухтява, когато въздухът ѝ излезе.
Приближи се до нея, спря, наведе се. Тя се надигна на една ръка и се извъртя, за да го погледне. Лицето ѝ бе разкривено от ярост и унижение.
— Какъв номер направи? — изхриптя. — По дяволите, как успя да изигра…
Той я хвана за ръката. Блесна светкавица и ярката светлина го накара да присвие очи.
— Ставай.
С другата ръка я хвана през кръста и я вдигна.
Тя се ококори смаяно. Блесна друга светкавица.
— О, Боже, какво правите? Какво се случва с мен?
Той не обърна внимание на коментара ѝ. Краката ѝ се раздвижиха, но не стъпиха на улицата, която сега бе залята с два сантиметра вода, а ритаха безпомощно във въздуха. Той знаеше какво се случва с нея и беше сигурен, че е удивително, но то не се случваше с него. Самата тя бе лека, може би повече от лека, но тежка за него, стройно тяло, изградено единствено от мускули и сухожилия.
Скот хукна. Все още не виждаше Ламаринения мост, но забеляза бледожълта ивица, която би трябвало да е финалната лента.
— Тичай! — изкрещя и посочи към финала. — Бягай!
Тя така и направи. Той хукна след нея. Дирдри пресече лентата и я скъса. Блесна светкавица. Скот пресече втори, като вдигна ръце в дъжда, и забави, когато излезе на Калаения мост. Настигна Дирдри по средата, коленичила и опряла ръце на земята. Той клекна до нея и двамата постояха така, като жадно вдишваха въздуха, който сега изглеждаше съставен предимно от вода.