Според вестника за първи път жител на града печелеше състезанието от 1989 г. насам. В Интернет изданието имаше само две снимки, но Скот предположи, че в печатната версия в събота ще има повече. Онова накрая наистина беше светкавица — но светкавица на фотограф, правещ висококачествени снимки.
На първата снимка се виждаха Дирдри и Скот на фона на замазаната червена светлина от светофара пред Калаения мост, което означаваше, че е паднала сигурно на не повече от седемдесет метра преди финала. Той я държеше с една ръка през кръста. Няколко кичура, измъкнали се от опашката ѝ, бяха залепнали на бузите ѝ. Тя го гледаше с изражение на изтощение и недоумение. Той я гледаше и… се усмихваше.
С МАЛКО ПОМОЩ ОТ ПРИЯТЕЛ — гласеше надписът, а отдолу: Друг жител на Касъл Рок, Скот Кери, помага на Дирдри Маккъм да се изправи на крака, след като тя падна на мократа улица точно преди финала.
Втората снимка бе озаглавена ПРЕГРЪДКА НА ПОБЕДАТА и отдолу бяха назовани тримата, които се виждаха на нея: Дирдри Маккъм, Мелиса Доналдсън и Скот Кери. Дирдри и Миси се бяха прегърнали. Въпреки че Скот не ги беше докоснал, а само беше вдигнал ръце в инстинктивен жест да ги задържи, ако паднат, изглеждаше, сякаш и той се включва в прегръдката.
По-надолу в статията се споменаваше ресторантът, който Дирдри Маккъм държеше заедно с „партньорката си“, и се цитираше един коментар, излязъл във вестника през август, определящ храната като „вегетарианска кухня с текс-мекс аромати, която трябва да бъде опитана; това преживяване си струва“.
Бил Д. Котак бе заел обичайната си поза, когато Скот седеше на компютъра — беше се настанил на страничната масичка и гледаше своя двукрак домашен любимец с непроницаеми зелени очи.
— Знаеш ли, Бил — каза Скот, — ако това не привлече клиенти, нищо няма да ги привлече.
Отиде в банята и се качи на кантара. Новите цифри не го изненадаха. Беше спаднал на 61,5 кг. Може би причината беше в усилията през деня, но той се съмняваше, да е това. Предполагаше, че като е форсирал метаболизма си (с прегряването накрая), е ускорил процеса още повече.
Започваше да изглежда, че ден „Нула“ може да настъпи седмици по-рано, отколкото бе очаквал.
21
Майра Елис дойде на вечерята със съпруга си. Беше свита в началото — почти плаха — както и Миси Доналдсън, но една чаша пино (което Скот сервира със сирена, крекери и маслини) помогна и на двете да се отпуснат. И изведнъж — о, чудо! — оказа се, че и двете имат микологични интереси, и прекараха по-голямата част от вечерята в разговори за ядливи гъби.
— Колко много знаете за тях! — възкликна Майра. — Мога ли да попитам дали сте учили в кулинарно училище?
— Всъщност да. След като се запознах с Диди, но много преди да се оженим. Записах се в ИКИ. Това е…
— Институтът по кулинарно изкуство в Ню Йорк! — възкликна Майра. Няколко трохи паднаха върху украсената ѝ с воланчета копринена блуза. Тя не забеляза. — Той е световноизвестен! О, Боже, толкова!
Дирдри ги гледаше и се усмихваше. Доктор Боб също. Всичко вървеше добре.
Скот бе прекарал сутринта в местния супермаркет „Ханафордс“, като държеше останалото от Нора копие на „Радостта от готвенето“ отворено върху детското столче на пазарската количка. Разпитва много продавачите и проучването му даде добри резултати, както обикновено. Направи вегетарианска лазаня по флорентински с чеснови крутони. Остана доволен — но не изненадан — когато Дирдри изяде не едно, не две, а три големи парчета. Тя още беше в следсъстезателен режим и се тъпчеше с въглехидрати.
— За десерт има само купешки кекс — обяви Скот, — но битата сметана с шоколад съм приготвил собственоръчно.
— Не съм ял такава от дете — каза доктор Боб. — Майка ми я правеше за специални случаи. Ние, децата, я наричахме шокосметана. Давай десерта, Скот.
— Плюс кианти — добави домакинът.
Дирдри изръкопляска. Беше се зачервила и очите ѝ блестяха — приличаше на жена, при която всяка част от тялото функционира отлично.
— Давай го!
Беше прекрасна вечеря и Скот за първи път от заминаването на Нора се развихряше така в кухнята. Докато гледаше как се хранят и слушаше разговорите им, той осъзна колко празен беше този дом само с него и Бил, обикалящ из стаите.
Петимата унищожиха кекса за нула време. Когато Скот започна да раздига чиниите, Майра и Миси станаха едновременно.
— Дай на нас — каза Майра. — Ти сготви.
— В никакъв случай — възпротиви се Скот. — Просто ще сложа всичко на плота и по-късно ще заредя миялната.