Занесе десертните чинийки в кухнята и ги сложи на плота. Когато се обърна, Дирдри стоеше зад него и се усмихваше.
— Ако си търсиш нова работа, Миси има нужда от помощник-готвач.
— Не мисля, че ще се справя — отговори Скот, — но ще го имам предвид. Как беше бизнесът през уикенда? Сигурно добре, щом на Миси ѝ трябва помощник.
— Беше пълно. Нямахме празна маса. Туристи, но също и хора от Рок, които досега не бях виждала, поне не при нас. И сме солидно резервирани за следващите деветдесет дни. Направо като при откриване на ново заведение, когато хората идват, за да видят какво предлагаш. Ако не е вкусно или е просто „горе-долу“, няма да повторят. Но това, което Миси приготвя, е доста повече от горе-долу. Пак ще дойдат.
— Победата в маратона свърши работа, нали?
— Снимките, които излязоха във вестника, свършиха работа. А без теб снимките щяха да са: „просто някаква лесбийка печели маратон, чудо голямо“.
— Прекалено строга си към себе си.
Тя поклати глава и се усмихна:
— Не мисля. Приготви се, голямо момче, идвам за голяма прегръдка.
Тя направи крачка напред. Скот се дръпна, като изпъна ръце напред и разпери длани. Лицето ѝ помръкна.
— Не е заради теб — каза той. — Повярвай ми, нищо не би ме зарадвало повече от прегръдка. И двамата го заслужаваме. Но може би не е безопасно.
Миси стоеше на вратата на кухнята, като държеше винените чаши със столчетата между пръстите си.
— Какво има, Скот? Да не би нещо с теб да не е наред?
Той се усмихна:
— Може да се каже.
Доктор Боб също влезе.
— Ще им кажеш ли? — попита той.
— Да — отговори Скот. — В хола.
22
Разказа им всичко. Облекчението беше огромно. Майра изглеждаше леко озадачена, сякаш не беше разбрала съвсем, но Миси гледаше смаяно.
— Не е възможно. Човешкото тяло се променя при сваляне на килограми, това е доказан факт.
Скот се поколеба, после отиде до дивана, където бяха седнали двете с Дирдри.
— Дай ръка. Само за секунда.
Тя протегна ръка. „Толкова малко едва ли ще навреди“ — помисли си той и се надяваше, че е прав. Нали беше вдигнал Дирдри на крака, когато бе паднала, и с нея всичко беше наред.
Хвана ръката на Миси и я дръпна. Тя се изстреля от дивана. Косата ѝ се развя, очите ѝ се ококориха. Той я хвана, за да я спре да не се блъсне в него, вдигна я, остави я обратно на дивана и се отдръпна. Когато ръцете му се отделиха от нея, тя сви колене и теглото се завърна в тялото ѝ. Миси се изправи и се втренчи в него с широко отворени от удивление очи.
— Ти… аз… Исусе!
— Как беше? — попита доктор Боб. Беше се навел напред, както седеше на стола, и гледаше с грейнали очи. — Кажи!
— Беше… ами… не мога да определя.
— Пробвай — настоя той.
— Беше малко като на влакче в увеселителен парк, когато се издига до най-високата точка и започва да се спуска. Стомахът ми се качи в гърлото… — Тя се засмя с треперещ глас, все още загледана в Скот. — Всичко се качи нагоре!
— Пробвах това с Бил — каза Скот, като кимна към котарака, изтегнал се върху тухлената камина. — Направо полудя. Издра ръката ми в паниката да скочи обратно на земята, а Бил никога не драска.
— Всичко ли, което хванеш, става безтегловно? — попита Дирдри. — Истина ли е?
Скот се замисли за момент. Мислеше за това често и понякога му се струваше, че случващото се с него не е куриозен феномен, а нещо като микроб или вирус.
— Живите същества нямат тегло. Поне за тях, но…
— Имат тегло за теб.
— Да.
— А другите неща? Неодушевените предмети?
— Когато ги държа… или ги нося… не. — Той сви рамене. — Никакво тегло.
— Как е възможно? — попита Майра. — Как е възможно да бъде? — Погледна съпруга си. — Знаеш ли?
Той поклати глава:
— Доколкото ми е известно, никога не е имало подобен случай.
— Как започна? — попита Дирдри. — Какво го причинява?
— Нямам представа. Дори не знам кога започна, защото нямах навик да следя теглото си и когато забелязах, процесът беше напреднал.
— В кухнята каза, че не е безопасно.
— Казах, че може да не е безопасно. Не знам със сигурност, но такава внезапна безтегловност може да прецака сърцето… кръвното налягане… мозъка… де да знам?
— Астронавтите са в безтегловност — изтъкна Миси. — Или почти. Предполагам, че тези, които са на орбита около Земята, все още са подложени на някакво гравитационно привличане. И онези, които са ходили на Луната, също.
— Не е само това, нали? — попита Дирдри. — Страхуваш се, че може да е заразно.