— Може ли да кажа нещо, преди да тръгнем? — попита Майра.
— Разбира се — отговори той, макар че не му се искаше. Искаше просто да го оставят. Мислеше, че е открил една от великите истини в живота (без която спокойно можеше да мине): единственото нещо, което е по-трудно от това да се сбогуваш със себе си, килограм по килограм, е да се сбогуваш с приятелите си.
— Бях голяма глупачка. Съжалявам за това, което се случва с теб, Скот, но се радвам за това, което се случи с мен. Ако не се беше случило, щях да остана сляпа за някои много хубави неща и някои много добри хора. Щях да остана една глупава бабичка. Понеже не мога да те прегърна, ще направя така.
Разтвори ръце, придърпа Дирдри и Миси и ги прегърна. Те също я прегърнаха.
— Ще уважа желанието ти, Скот — каза доктор Боб, — но ако имаш нужда от мен, само кажи и веднага ще дотичам. — Засмя се. — Е, мина времето, когато тичах, но знаеш какво имам предвид.
— Знам — отвърна Скот. — Благодаря.
— Сбогом, старче, и внимавай къде стъпваш. И как.
Скот остана на вратата, докато отидоха до колата на доктор Боб. Изчака да се качат. Помаха им, като внимаваше да не изпусне скобата. После затвори вратата и отиде — къде ходейки, къде подскачайки — в кухнята. Чувстваше се като анимационен герой. Което всъщност бе причината да запази всичко това в тайна. Беше сигурен, че изглежда нелепо и то наистина беше нелепо… но само ако гледаш отстрани.
Седна до кухненската маса и погледна празния ъгъл, където през последните седем години бе мястото на храната и водата за Бил. Дълго се взира там. После отиде да си легне.
30
На другия ден получи писмо от Миси Доналдсън.
Казах на Диди, че искам да дойда с нея и да бъда там накрая. Скарахме за това. Настоявах, докато тя не ми напомни за крака ми и как това ме караше да се чувствам, когато бях малка. Сега мога да тичам — обожавам да тичам — но никога не съм могла да се състезавам като Диди, защото съм добра само на кратки разстояния, дори след толкова години. Аз съм родена с talipes equinovarus, състояние, по-известно като вродена деформация на стъпалото. Когато бях на седем, претърпях операция за коригиране на този недъг, но дотогава трябваше да използвам бастун и след това ми бяха необходими години, докато се науча да ходя нормално.
Когато бях на четири — спомням си това много ясно — показах крака си на моята приятелка Фелисити. Тя се изсмя и каза, че е гаден грозен глупав крак. След това не съм позволявала на никого да го вижда, освен на майка ми и лекарите. Не исках хората да ми се смеят. Диди каза, че така се чувстваш и ти по отношение на случващото се с теб. Каза: „Той иска да го помниш такъв, какъвто е бил, когато беше нормален, а не как подскача в дома си като нескопосан специален ефект в научнофантастичен филм от 50-те.“
Тогава разбрах, но това не означава, че ми харесва или че го заслужаваш.
Скот благодарение на това, което ти направи на маратона, стана възможно да останем в Касъл Рок не само защото имаме бизнес тук, а и защото сега можем да бъдем част от живота в града. Диди очаква да я поканят в „Джейсиз“. Смее се и казва, че е глупаво, но аз знам, че дълбоко в себе си знае, че изобщо не е глупаво. Това е трофей, също като онези от състезанията, които е спечелила. О, не всички ще ни приемат, не съм толкова глупава (или наивна) да очаквам това някога да се случи, но повечето ще ни приемат. Мнозина вече го правят. Без теб това никога да нямаше да се случи и без теб част от моята любима щеше да остане завинаги затворена за света. Тя няма да ти каже това, но аз ти го казвам: ти свали тази тежест от плещите ѝ. А беше голяма тежест и сега тя отново може да ходи изправена. Дирдри винаги е била чепато дърво и не мисля, че това ще се промени, но вече е отворена. Тя вижда повече неща, чува повече неща, може да бъде повече неща. Ти направи това възможно. Вдигна я, когато беше паднала.
Тя казва, че между вас има връзка, общо чувство, и затова тя трябва да бъде тази, която ще ти помогне накрая. Дали ѝ завиждам? Малко, но мисля, че разбирам. Осъзнах го, когато ти каза, че се чувстваш извисен. Тя се чувства така, когато тича. Точно затова тича.
Моля те, бъди смел, Скот, и моля те, знай, че мисля за теб. Бог да те благослови.
С цялата ми любов, Миси
ПП: Когато ходим в книжарницата, винаги галим Бил. Мисля, че му липсваш.
Скот се замисли дали да не ѝ се обади да ѝ благодари за хубавите думи, но реши, че не е добра идея. Това можеше да разстрои и двете. Вместо това отпечата писмото ѝ и го пъхна в единия джоб на превръзката.