„Това дете може вече да е възрастен човек — помисли си. — Може да пише статии в Ню Йорк, да копае канали в Сан Франциско или да рисува в Париж. Загадки, загадки, загадки.“
Топлото течение от къщата го подхвана и той се заиздига по-бързо. Градът се разкри под него като гледан от дрон или нископрелитащ самолет, лампите по Главната и Касъл Вю бяха като перли на гердан. Скот видя коледната елха, която Дирдри бе запалила преди повече от месец и която щеше да остане на площада до първи февруари.
Тук горе бе студено, много по-студено, отколкото на земята, но всичко беше наред. Той пусна завивката и се загледа как пада, разперва се, забавя се, превръща се в парашут, не съвсем безтегловен, но почти.
„Всеки трябва да може да преживее това — помисли си — и може би в крайна сметка всеки го преживява. Може би, когато времето му изтече, всеки се извисява.“
Изпъна ръката си с „Небесната светлина“ и драсна края на фитила с нокът. Нищо не се случи.
„Светлина, по дяволите! Не можах да се насладя на последното хранене, ще може ли поне да осъществя последното си желание?“ Той отново драсна фитила.
35
— Вече не го виждам — каза Миси. Плачеше. — Отиде си. Можем вече…
— Чакай — прекъсна го Дирдри. Беше се присъединила към тях в началото на алеята пред дома на Скот.
— Какво? — попита доктор Боб.
— Просто изчакайте.
Така зачакаха, като се взираха в тъмнината.
— Не мисля… — започна Майра.
— Още малко — каза Дирдри.
„Хайде, Скот — мислеше си, — вече си почти на финала, това е твоето състезание, спечели го, скъсай лентата, не се предавай. Не се препъвай. Хайде, голямо момче, покажи какво можеш.“
Високо над тях блесна ослепителен огън: червено, жълто, зелено. Последва пауза, и изведнъж от небето се изсипа истински водопад от злато, блестящо, сипещо се, сипещо се, сипещо се, сякаш никога нямаше да свърши.
Дирдри хвана ръката на Миси.
Доктор Боб хвана ръката на Майра.
Гледаха в захлас, докато и последните златни искри угаснаха и отново се възцари мрак. Някъде високо над тях Скот Кери продължаваше да набира височина, да се издига над света на смъртните с усмихнато лице, обърнато към звездите.