— Но тази производствена линия е само временна — намеси се Ви Джей. — И изключително подходяща за получаване на бърз капитал. Съвсем скоро новата лаборатория ще може да работи без всякаква необходимост от контрабанда. „Мартинес Ентърпрайсиз“ е временен партньор. Всъщност, можем да спретнем цяла малка армия от такива партньори в случай на нужда. Засега доста от тях се водят по ведомост в „Каймера“.
Виктор се насочи към ферментаторите. Степента на сложност на тези апарати го порази. Още от пръв поглед можеше да каже, че те далеч превъзхождат онези, които се използваха в „Каймера“. Той се върна отново при Ви Джей и Марша.
— Е, вече видяхте всичко — каза Ви Джей. — И е време да поговорим сериозно.
Той се обърна и мина в главното помещение, следван от Виктор и Марша. В стъклените резервоари ембрионите отново се движеха. Изглеждаха сякаш копнеят за човешка кампания. Ако Ви Джей го бе забелязал, той не го показа.
Преведе ги мълчаливо до жилищното отделение и Виктор осъзна, че дори тук не всичко бе видял. Имаше една по-малка стая извън главната зона. Ако се съдеше по обзавеждането и списанията, това сигурно беше кабинетът на Ви Джей. Виждаха се легло, както и масичка със сгъваеми столове, огромна библиотека, пълна с периодични издания и стол за четене. Ви Джей бутна напред масичката и седна. Виктор и Марша измъкнаха по един стол и също седнаха. Ви Джей местеше очи от единия върху другия, пронизващите му сини очи блестяха като сапфири.
— Трябва да знам какво планирате да правите с всичко това. Бях честен с вас, време е и вие да ми кажете честно мнението си.
Виктор и Марша се спогледаха. Когато видя, че Виктор не се кани да говори, Марша започна:
— Трябва да знам истината за Дейвид, Джанис и господин Кавендиш.
— В момента не ме интересуват никакви периферни въпроси — каза Ви Джей. — Искам да разговаряме за величината на моите проекти. Надявам се, че сте оценили значимостта на тези експерименти. Научната им стойност надминава всички теми, които при други обстоятелства биха били важни.
— Боя се, че трябва да разбера истината за тези хора, преди да мога да съдя — произнесе хладно Марша.
Ви Джей погледна към Виктор.
— И ти ли мислиш така?
Виктор бавно кимна.
— Точно от това се страхувах — промърмори Ви Джей. Той ги изгледа сурово, сякаш бе техен родител, а те — негови деца, които се бяха провинили. Най-сетне проговори отново: — Добре, ще отговоря на въпросите ви. Ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Тримата души, които споменахте, вероятно щяха да ме издадат. Това щеше да бъде опустошително за цялата ми работа. Опитвах се да не им позволявам да научат нещо повече за лабораторията и експериментите ми, но те бяха неотстъпчиви. Трябваше да оставя природата да се справи с тях.
— Какво означава това? — попита Виктор.
— В процеса на изследванията ми върху фактора на растежа, свързани с разрешаването на проблема за изкуствена утроба, открих определени протеини, които действат като силен ускорител за прото-онкогените.
Пакетирах ги в мехчетата на червените кръвни клетки и оставих природата да продължи нататък.
— Имаш предвид, че си ги инжектирал? — изгледа го Виктор.
— Разбира се, че ги инжектирах! — сопна се Ви Джей. — Това не е нещо, което можеш да им дадеш през устата.
Марша се опита да запази самообладание.
— Казваш ми, че си убил брат си? И не чувстваш нищо?
— Бях просто посредник. Дейвид умря от рак. Молех го да ме остави сам, но той непрекъснато се влачеше подире ми, мислеше, че може да ме спре. Не аз, неговата ревност го уби.
— А останалите две деца? — попита Марша.
— Не може ли да говорим за наистина важните неща? — изрече с досада Ви Джей и чукна с юмрук по масата.
— Попита ни какво се каним да правим с всичко това — продължи Марша. — Първо трябва да разберем фактите. Какво стана с децата?
Ви Джей забарабани с пръсти по лъскавата повърхност на масичката. Търпението му се бе изчерпало.
— Бяха станали твърде умни. Бяха започнали да реализират потенциала си. Нямах намерение да се съревновавам. Малко цефалоклор в млякото им в детската градина свърши работа. Сигурен съм, че това беше добре за повечето от децата.
— А как се почувства, когато умряха?
— Облекчен.
— Никакво съжаление или тъга, или поне нещо… — не успя да довърши Марша.
— Това не е терапевтичен сеанс, майко — сопна и се Ви Джей. — Моите чувства нямат никакво значение. Е, сега знаете всички тъмни тайни. Ваш ред е да бъдете честни с мен. Трябва да знам какви са намеренията ви.