Когато пресичаха Меримак, Хорхе се пресегна и включи радиото. Повъртя малко копчето, докато намери испанска станция. После увеличи звука до почти оглушителна степен и защрака с пръсти.
На Виктор му беше ясно, че този човек е първата му пречка. Когато се приближи до дома и заобиколи къщата, той започна да мисли с какви алтернативи разполага. Под хамбара имаше мазе със здрава врата. Проблемът беше как да примами мъжа вътре.
Щом излязоха от колата, Виктор смъкна гаражната врата, питайки се дали би могъл да го издебне и да го цапардоса по главата, точно както онзи го бе ударил, когато за пръв път се бе насочил към лабораторията на Ви Джей. Той отвори вратата на хола и я остави отворена за южноамериканеца, който държеше да се движи зад него.
Съблече палтото си и го хвърли на дивана. Чувството му за реализъм го отказа от опити за саморазправа. Знаеше, че ще го удари или много леко или твърде силно, което и в двата случая би се оказало катастрофално. Трябваше да опита нещо друго. Но какво?
Чувстваше се в пълна безизходица, докато се къпеше в банята на долния етаж. Забелязвайки флакон с аспирин в аптечното шкафче, той си спомни старата лекарска чанта, която му бяха дали като студент по медицина. Беше я използвал през цялото време на практиката си и доколкото си спомняше, тя все още бе пълна с най-често предписваните лекарства.
Топлата вода бе намалила напрежението както в мускулите, така и в главата му. Погледна се в огледалото, замъгленият му от парата образ изглеждаше чужд и нереален.
Побърза да излезе и завари Хорхе да седи пред телевизора в хола и да прехвърля каналите безцелно. Тръгна нагоре по стъпалата, но за съжаление южноамериканецът го последва. В кабинета си на втория етаж Виктор побърза да включи телевизора и да отвлече вниманието на неканения си гостенин. През това време отиде в килера и намери черната чанта.
Извади отвътре секонал, валиум и далман и напъха пълна шепа от таблетките и капсулите в джоба си. Когато се върна в стаята, откри, че Хорхе е намерил кабелен испански канал.
— Обикновено изпивам по едно питие, след като се прибера вкъщи — каза Виктор. — Да ти предложа нещо?
— Какво имаш? — Едрият колумбиец не отмести очи от екрана.
— Чакай да видим… Какво ще кажеш за една маргарита?
— Какво е това „маргарита“?
Въпросът му изненада Виктор; винаги бе смятал маргаритата за популярна южноамериканска напитка. Може би я пиеха повече в Мексико, отколкото в Южна Америка. Той му обясни какво съдържа.
— Ще пия това, което и ти пиеш — изсумтя Хорхе. Виктор слезе в кухнята, смеси всички съставки, включително солта. Направи напитките в малка стъклена кана и когато се увери, че никой не го гледа, отвори капсулите и изсипа съдържанието им в течността. На дъното се виждаше утайка, дори след като многократно разбърка сместа, затова я изля за миг в миксера. После погледна каната на светлина. Добре изглеждаше. Прецени, че напитката има достатъчно разбиваща сила, за да изкара човек коремна операция без да гъкне.
Виктор отпи една малка глътка. Оставяше горчив вкус, но ако гостът му никога не беше пил маргарита, нямаше как да долови разликата. Той посоли ръбовете на чашите. За себе си направи напитка от чист лимонов сок. Когато най-сетне бе готов, занесе двете пълни чаши заедно с каната и ги сложи на масичката.
Хорхе гаврътна чашата си, без да отклони очи от екрана. Виктор седна и също се загледа. В момента течеше някаква сапунена опера. Не разбираше испански, но схвана как върви действието. С периферното си зрение поглеждаше как Хорхе пие. Беше доволен, че му хареса. Първият признак за ефекта се появи съвсем бързо: Хорхе започна да мига често. Той не можеше да се фокусира върху филма. Най-накрая се обърна към Виктор. Алкохолът бе ускорил усвояването на лекарствата — Хорхе едва се бе докоснал до втората си чаша, а вече не можеше да държи очите си отворени.
За най-голяма изненада мъжът се опита да се изправи. Вероятно бе заподозрял вече нещо, защото хвърли чашата на пода. Южноамериканецът дори се опита да извади ножа си, но движенията му бяха некоординирани и твърде бавни. Виктор бързо го обезоръжи. В следващата минута Хорхе беше в безсъзнание. Виктор сложи отпуснатото му тяло на кушетката, взе малко от валиума, който държеше на горния етаж и го инжектира мускулно в хълбока му. След това пренесе тялото му през двора и го смъкна в избата под хамбара. Зави го с няколко стари одеяла, за да запази температурата му и на излизане щракна стария катинар след себе си.