Без да мисли повече, Виктор стана и се насочи към дежурния. Мърфи го погледна със сините си очи. Яката на ризата му го стягаше доста и шията му преливаше над нея.
— Е, какво се е случило, докторе? — попита той и се облегна назад. Имаше големи, тежки ръце и беше от онзи тип мъже, дето ти се иска да дойдат, когато хлапета ти откраднат тасовете или радиото на колата.
— Имам проблем със сина ми — започна Виктор. — Разбрахме, че е бягал от училище, за да…
— Извинете, докторе — прекъсна го Мърфи. — Защо не се обърнете към социален работник, или нещо такова?
— Страхувам се, че ситуацията не е от компетентността на социалните — отвърна Виктор. — Синът ми е решил да се свърже с престъпни елементи и…
— Извинете, че отново ви прекъсвам, докторе — каза Мърфи. — Може би трябваше да кажа „психолог“. Колко годишен е синът ви?
— На десет е. Но е…
— Трябва да ви кажа, че никога не са ни се обаждали във връзка с него. Как се казва?
— Ви Джей — отговори Виктор. — Знам, че…
— Преди да продължите нататък — отново не го доизслуша Мърфи, — трябва да ви кажа, че имаме много проблеми с малолетни. Опитвам се да помогна. Ако синът ви е направил наистина нещо лошо, тогава навярно би си струвало да се обърнете към нас. А иначе един психолог и прилагането на малко старомодни мерки за дисциплина няма да бъдат излишни. Разбирате ли накъде бия?
— Да — въздъхна Виктор. — Мисля, че сте напълно прав. Благодаря ви, че ми отделихте време.
— Няма защо, докторе — каза Мърфи. — Исках да съм честен, щом сте приятел на Серуло.
— Оценявам го — усмихна се Виктор и уморено тръгна към вратата. На паркинга го чакаше колата му. Влезе и в същия момент го обхвана страшна паника. Изведнъж осъзна, че няма кой да му помогне да се справи с Ви Джей. Това щеше да бъде изправяне на баща срещу син, на създател — срещу творението му. Прозрението за това предизвика чувство на гадене, което сви гърлото му и той побърза да свали стъклото на прозореца. Изпита облекчение от хладния въздух. Наведе се и подпря глава на волана.
Сети се за обета на Авраам от Стария завет, който бе изучавал като дете. Но знаеше, че има две големи разлики. В този отделен случай Бог не се бе намесвал и Виктор разбираше, че не би могъл да убие със собствените си ръце сина си.
Освен това, разбира се, съществуваше и проблемът с Марша. Как щеше да излезе тя от подземната лаборатория? Заля го нова вълна на паника. Трябваше да действа бързо, преди интелигентността на Ви Джей да се превърне във фактор. Освен това Виктор знаеше, че ако се бави, може да изгуби самообладание и мотивация.
Надигна глава от волана и запали двигателя. Шофираше към къщи по рефлекс, докато мозъкът му се бореше да конструира някакъв план. Когато се прибра отиде първо да провери какво става в мазето под хамбара. Хорхе спеше безгрижно като бебе под одеялата и парцалите. Виктор напълни с вода една празна бутилка от вино и я остави до главата му.
Още докато отваряше входната врата чу, че телефонът звъни. Спря за миг, колебаейки се. Ами ако беше Марша? При четвъртото иззвъняване той не издържа и вдигна слушалката. Поздрави плахо. Оказа се, че има защо. Гласът отсреща беше мъжки, със силен испански акцент. Питаше за Хорхе.
Виктор усети, че мозъкът му блокира. Гласът отново попита за Джордж, сега звучеше много по-настоятелно.
— В клозета е — успя да изрече Виктор. Беше сигурен, че не го разбраха. — Тоалетната! — извика той. — В тоалетната е!
— Окей — каза мъжкият глас.
Виктор остави слушалката. През тялото му мина тръпка като от електрически ток. Времето го притискаше, сякаш тежка влакова композиция се носеше стремително към бездна. Колко дълго би могъл да ги уверява, че Хорхе е в тоалетната, преди да се усетят и да изпратят въоръжена група, каквато бяха изпратили в дома на Джефърд.
Виктор започна да потупва с ръка нервно по кухненския плот. Надяваше се, че надвисналата опасност ще накара мозъка му да мисли по-бързо и ефективно. Трябваше да измисли някакъв план.
Първото, което му хрумна беше пожар. Освен това часовниковата кула беше стара и облицована със сухо дърво. Искаше му се да се случи някакъв катаклизъм, който да връхлети върху цялата тая бъркотия и да я помете с един замах. Но проблемът с пожара беше, че той можеше да бъде потушен. А половин работа щеше да бъде по-лоша от нищо, защото тогава щеше да се сблъска с яростта на Ви Джей, подкрепена от мускулите на Мартинес.
Експлозията като че ли беше по-добра идея, реши Виктор след известен размисъл. Но как да я осъществи? Със сигурност можеше да се снабди с малко взрив, но той определено нямаше да стигне, за да разруши цялата сграда.