Точно в средата на стената, която гледаше към реката, се намираше отворът на шлюза с импровизирания си капак, направен от грубо одялани дървени греди. Той прецени силата, с която щеше да бъде ударена вратата, когато портите на шлюза се взривят и водата рукне. Предшестващата ударна вълна щеше да е като експлозия и в съчетание със силата на водата щеше да помете основата и да срине цялата сграда. Виктор изчисли, че би трябвало да има приблизително двайсет секундно забавяне между експлозията и момента, в който цунамито удареше.
— Мисля, че все още е рано да пускам Марша да излезе — каза Ви Джей. — Пък и ще бъде доста трудно за Джордж да е постоянно с нея. — Той направи пауза, докато острите му очи се местеха по лицето на баща му. — Впрочем, къде е Хорхе?
— Отгоре — отвърна Виктор и потрепера. Ви Джей не забеляза нищо. — Видя ме, че слизам и остана горе да изпуши една цигара.
Ви Джей погледна към двамата гардове, които четяха някакви списания.
— Хуан! Качи се горе и кажи на Хорхе да слезе.
Виктор преглътна мъчително. Гърлото му бе пресъхнало.
— Марша няма да е проблем. Гарантирам.
— Не е променила мнението си — погледна го Ви Джей. — Бях казал на Мери Милман да говори с нея, но моралистичната и позиция е непоклатима. Казвам ти, тя ще ни създава проблеми.
Виктор погледна крадешком часовника си. Девет минути! Трябваше да си остави повече време.
— Но Марша е реалист — изтърси той. — Упорита е и това не е ново и за двама ни. Пък и аз съм тук. Освен това тя няма да знае какво да направи, дори и ако се изкуши.
— Нещо си неспокоен — каза Ви Джей.
— Разбира се, че съм неспокоен — сопна му се Виктор. — При тези обстоятелства всеки ще е неспокоен. — Той се опита да се усмихне и да изглежда по-безгрижен. — Важното е, че съм въодушевен — от постиженията ти! Бих искал да видя тази вечер онзи списък на факторите на растежа за изкуствената утроба.
— Ще се радвам да ти го покажа — съгласи се Ви Джей.
Виктор отвори вратата към жилищното отделение.
— Добре, звучи окуражаващо — каза той и погледна момчето. — Не усещаш ли, че не трябва да я държиш вече заключена? Бих казал, че имаше напредък. Ви Джей завъртя очи.
Виктор побърза да влезе в по-малката стая, където седяха Марша и Мери.
— Виктор, виж кой е тук! — И жена му посочи към Мери.
— Вече се срещнахме — отговори той, кимайки.
Ви Джей стоеше на прага и се усмихваше.
— Не всяко дете може да се похвали с трима законни родители — каза Виктор, като се опита да разсее напрежението. Погледна часовника си: оставаха само шест минути.
— Мери ми разказа доста интересни неща за новата лаборатория — произнесе Марша с лек сарказъм, който само Виктор успя да долови.
— Чудесно! — усмихна се той. — Това е чудесно! Но, Марша, вече е твой ред да излезеш. Имаш цяла дузина пациенти, които се нуждаят от грижите ти. Джийн направо е обезумяла. Звъня ми три пъти. Аз се справих с най-належащите проблеми, сега е твой ред.
Тя погледна към Ви Джей, после изви очи към Виктор.
— Доколкото си спомням, ти беше този, който трябваше да свърши нещо. — В гласа и се долови леко раздразнение. — Валъри Медокс може да поеме спешните случаи. И мисля, че е по-важно ти да си свършиш работата.
Той си помисли, че трябва да я накара да излезе непременно оттук. Защо сега просто не тръгнеше? Наистина ли не му вярваше? Наистина ли мислеше, че той ще остави това безумие да продължи? Осъзна с тъга, че за изминалите няколко години не и беше дал много причини да очаква нещо по-добро от него. И все пак от разрешението ги деляха само няколко ужасни мига.
— Марша, искам да отидеш и да направиш болничната си визитация. Веднага!
Но тя не помръдна.
— Мисля, че тук и харесва — пошегува се Ви Джей. В този момент един от гардовете го извика в главната лаборатория и той излезе. Изтръпнал от тревога, Виктор се наведе напред, и забравил Мери, изсъска:
— Трябва да се махнеш оттук веднага. Повярвай ми.
Марша го погледна.
Виктор кимна.
— Моля те! — простена той. — Излез оттук!
— Ще се случи ли нещо? — попита Марша.
— Да, за бога!
— Какво ще се случи? — не се сдържа и Мери, оглеждайки се неспокойно.