— Защото аз се страхувам — произнесе тя равно. Но усети буцата в гърлото си, която и пречеше да преглътне.
— Даваш прекалена свобода на въображението си. Знам, че денят ти е бил напрегнат. Съжалявам. Наистина мисля, че си превъзбудена. Но съм сигурен, че един ден, когато си спомниш за това, ще се усмихнеш. Ако тази работа с имплантата е това, което Ви Джей твърди че е, няма граници за кариерата му.
— Надявам се — каза Марша, но не изглеждаше убедена.
— Но трябва да обещаеш, че няма да кажеш на никого за лабораторията на Ви Джей.
— На кого мога да кажа?
— Засега ме остави аз да се оправям с момчето. Сигурен съм, че ще тепърва ще се гордеем с него.
Марша потрепера неволно, когато по гърба и мина студена тръпка.
— Тук студено ли е, според теб? — попита тя.
Виктор погледна термометъра.
— Не. Дори напротив, доста е топло.
12.
Неделя сутринта
В четири и половина сутринта Марша се събуди и се изправи рязко. Нямаше представа какво я бе събудило и няколко минути остана неподвижна, заслушана в нощните шумове на къщата. Не чу нищо особено. Отпусна се отново върху възглавницата си и се опита да заспи, но нищо не се получи. Продължаваше да вижда мрачната лаборатория на Ви Джей с целия и контраст между старо и ново. След това в съзнанието и изникна странното лице на мъжа със спуснатия клепач.
Тя се измъкна от завивката и седна на крайчеца на леглото, провесила крака. Внимателно, да не събуди Виктор, тя се изправи, нахлузи чехлите си и наметна халата. Отвори тихо вратата на спалнята и пак така тихо я затвори след себе си.
Остана за миг в коридора, колебаейки се накъде да тръгне. Сякаш тласкана от невидима сила, тръгна решително към стаята на Ви Джей. Вратата беше леко открехната.
Побутна я, за да се отвори по-широко. През прозореца влизаше мека светлина от уличните лампи покрай алеята. За нейно облекчение Ви Джей беше заспал бързо. Той лежеше на една страна, обърнат с лице към нея. Приличаше на ангел. Възможно ли беше скъпото и дете наистина да има пръст в мрачните събития в „Каймера“? Тя не можеше да спре да мисли за Джанис и за Дейвид, първородния си син. И за неин ужас призракът на Дейвид в последните му земни дни с пожълтяла от болестта кожа, я връхлетя.
Марша сподави вика си. Внезапно се видя в съзнанието си как взема една възглавница, как я притиска надолу върху умиротвореното лице на Ви Джей и го задушава. Ужасена, тя отстъпи назад и се разтрепера. После излезе тихо в коридора, бягайки от себе си.
Спря до вратата на стаята за гости, в която временно се бе настанил Филип и натисна безшумно бравата. На фона на белите чаршафи ясно се виждаше едрата му глава. След миг колебание тя се вмъкна вътре и застана до леглото. Мъжът хъркаше дълбоко, а когато издишваше се чуваше леко посвирване. Марша се наведе и леко го побутна по рамото.
— Филип — извика го тя тихо. — Филип!
Той се размърда и близко разположените му очи примигаха и се отвориха. Той рязко се надигна. През лицето му премина мигновена сянка на страх, преди да я разпознае. После се усмихна, разкривайки квадратните си, раздалечени един от друг зъби.
— Съжалявам, че те събудих — прошепна тя. — Но трябва да поговоря с теб.
— Окей — произнесе замаяно Филип и се облегна назад върху лакътя си. Марша придърпа един стол до леглото, светна нощната лампа и седна.
— Исках да ти благодаря, че си толкова добър приятел на Ви Джей — каза тя.
Лицето на мъжа се разля в широка усмивка, докато той примигваше от светлината. — Сигурна съм, че си помагал много при създаването на лабораторията — продължи Марша. Филип кимна. — Кой друг помагаше? Усмивката му угасна. Той се огледа неспокойно.
— Не бива да казвам.
— Хей, аз съм майката на Ви Джей — напомни му тя. — Няма нищо лошо, ако ми кажеш.
Филип се размърда неспокойно. Марша изчака, но той не каза нищо.
— Д-р Джефърд помагаше ли ви?
Той кимна.
— Но после господин Джефърд загази. Беше ли ядосан на Ви Джей?
— О, да! — каза Филип. — Ядоса му се много, а после и Ви Джей се ядоса. Но Ви Джей говори с господин Мартинес.
— Как е първото име на господин Мартинес?
— Орландо — отвърна Филип.
— Господин Мартинес също ли работи в „Каймера“?
Тревогата на Филип отново започна да се връща.
— Не — отвърна той. — Работи в Матапан.
— В град Матапан? — попита Марша. — Южно от Бостън?
Филип кимна.
Тъкмо понечи да зададе следващия въпрос, когато усети нечие присъствие и по гърба и плъзнаха тръпки. Тя се обърна към вратата. На прага стоеше Ви Джей с ръце на хълбоците и издадена напред брадичка.