Марша изравни крачка с него. След известно време го попита:
— Бил ли е някой учител близък с големия ми син, Дейвид?
— Повечето от учителите обичаха момчето. То беше популярно. Но ако трябва да посоча някого, бих казал Джо Арнолд. Той е един от най-известните ни учители по история и знам, че беше много близък с Дейвид.
Къщата, за която говореше господин Ремингтън беше невероятна. С белите си стени и покрив, направен да изглежда като от слама, тя приличаше на излязла от вълшебна приказка. Господин Ремингтън натисна входния звънец и след малко вратата им отвори госпожа Кавендиш. Беше слаба, привлекателна жена, вероятно на възрастта на Марша. Оказа се, че завежда училищния факултет по физика.
След като Марша бе поканена вътре, директорът се извини и си тръгна, а двете жени влязоха в кухнята.
— Моля, наричайте ме Стефани — предложи домакинята, докато сядаха. — Е, значи вие сте майката на Ви Джей! Съпругът ми се възхищаваше много от момчето ви. Беше убеден, че е необикновено умно. Наистина беше във възторг от него.
— Същото каза и господин Ремингтън.
— Той обичаше да разказва на всички как Ви Джей е решил една алгебрична задача…
Марша кимна.
— Но Реймънд мислеше, че синът ви има проблеми — продължи Стефани. — Ето защо толкова се стремеше да го направи по-общителен. Рей наистина се опита. Смяташе, че Ви Джей е много самотен и се боеше, че това може да се окаже пагубно. Тревожеше се за момчето. О, не в академично отношение! В социално.
Марша кимна за втори път, без да каже нищо.
— Как е той сега? — попита Стефани. — Не ми се случва да го виждам често.
— Боя се, че продължава да няма приятели. Не е много общителен.
— Съжалявам да го чуя.
Марша събра цялата си смелост:
— Надявам се да не ме сметнете за много дръзка, но ми се иска да ви попитам нещо лично. Господин Ремингтън ми каза, че съпругът ви е починал от рак. Имате ли нещо против да ми кажете какъв точно рак е имал?
— Нямам нищо против — каза Стефани. — Трябваше да мине малко време, преди да мога да говоря за това — призна тя. — Рей почина от рак на черния дроб. Много рядка форма. Лекуваха го в Бостън. Лекарите бяха виждали само няколко подобни случая.
Въпреки, че Марша го бе очаквала, тя се почувства като ударена. Беше точно онова, от което се страхуваше. Колкото се може по-тактично тя завърши разговора, но не и преди да получи с помощта на госпожа Кавендиш покана да посети дома на Джо Арнолд.
Той не беше от онзи консервативен тип историци, който бе очаквала да види. Топлите му кафяви очи блестяха дружелюбно, когато отвори и я покани да влезе. Както и Стефани Кавендиш, мъжът беше приблизително на нейната възраст. Красивото смугло лице, изразителните очи и раздърпаните дрехи заблуждаваха. Нямаше съмнение, че той беше превъзходен учител; от онези, етусиазираните, подир които учениците се увличат. Нищо чудно, че Дейвид е бил привлечен от него.
— Радвам се да ви видя, госпожо Франк. Моля, заповядайте вътре. — Мъжът отвори още по-широко вратата и я покани в отрупания с книги кабинет.
Тя се огледа с възхищение.
— Дейвид прекарваше много от следобедите точно тук.
Тя усети, че в очите и напират сълзи. Изпита тъга при мисълта колко малко неща е знаела за живота на Дейвид. Пое си дъх да се успокои и поблагодари на Джо, че толкова бързо се е съгласил да я приеме. След кратко колебание го попита дали някога Дейвид е обсъждал с него брат си Ви Джей.
— Няколко пъти — отвърна учителят. — Дейвид призна пред мен, че е имал проблеми с Ви Джей от първия ден, когато с Ви Джей сте се върнали от родилното отделение. Това е нормално, но да ви кажа честно, имах чувството, че това е нещо повече от съперничеството между двама братя. Опитах се да го предразположа да поговорим за това, но той не каза нищо повече. Връзката между нас беше силна, сигурен съм, но момчето никога не пожела да говорим откровено по този въпрос.
— Искате да кажете, че никога не е казал нещо повече за чувствата си и за това какви неприятности има?
— Ами веднъж спомена, че се страхува от брат си.
— Каза ли защо?
— Останах с впечатлението, че Ви Джей го заплашва — каза Джо. — Това е всичко, което мога да кажа. Знам, че на тази възраст може да се появи озлобление между двама братя. Но откровено казано, усещах, че има нещо странно около неприятностите на Дейвид с Ви Джей. Дейвид изглеждаше наистина ужасен — страхуваше се да говори за това. Накрая дори настоях да отиде при училищната психоложка.
— И отиде ли? — попита Марша. Никога не беше чула за това и усети вина.
— Разбира се — отвърна Джо. — Не исках да оставя нещата така. Дейвид беше много специален… — Мъжът се задави от вълнение. — Съжалявам.