— Ще донеса една кърпа и ще го изчистя — каза Шийла и се насочи към кухнята. Но Уйлям я хвана за ръката:
— Може би не трябва да го мърдаме.
Седнаха край детето и го загледаха безпомощно. След малко чуха линейката, която се задаваше по улицата. Шийла побърза да отвори на лекарите.
Няколко минути по-късно Уйлям се поклащаше напред-назад върху задната седалка на линейката, а Шийла ги следваше отзад в семейната кола. Когато пристигнаха в „Лоуъл Дженеръл Хоспитъл“, двамата останаха да чакат в коридора, изпълнени с тревога, докато лекарите се заеха да преглеждат детето и не обявиха, че е стабилизирано и може да бъде преместено. Уйлям искаше да го закарат в Детската болница в Бостън, която беше на половин час път. Нещо му подсказваше, че синът му е смъртно болен. Може би те прекалено се гордееха с неговата феноменалност. Може би сега Господ ги караше да си платят.
— Привет, Ви Джей! — извика Виктор. — Какво ще кажеш да поплуваме? — Той чу как гласът му отекна в стените на огромната им къща. Беше строена през осемнайсети век от местен земевладелец. Виктор я беше купил и ремонтирал малко след смъртта на Дейвид. Бизнесът в „Каймера“ бе потръгнал, след като компанията отдели доста време и средства, за да започне да предлага акции на борсата и Виктор чувстваше, че за Марша ще е много по-добре, ако не се налага да влиза в същите стаи, където беше расъл Дейвид. Тя бе понесла смъртта на сина им дори по-тежко от него. — Искаш ли да отидем до басейна? — провикна се Виктор отново. Имаше случаи, като този, например, в които му се искаше да имат интерком.
— Не, благодаря — долетя отговорът от втория етаж.
Виктор остана за миг както бе застанал — с ръка на парапета и с крак върху първото стъпало. Последният му разговор с Марша беше събудил първоначалните му страхове за сина им. Необикновено ранното развитие, невероятната му интелигентност, които го бяха направили майстор-шахматист на тригодишна възраст, резкият спад на интелекта му, преди да е навършил четири; развитието на Ви Джей в никакъв случай не можеше да се нарече стандартно. Виктор бе така налегнат от вина, откак се бе родило детето, че се почувства почти облекчен, след като необикновените му способности изчезнаха. Но сега се питаше дали едно нормално момче нямаше да подскочи от радост при възможността да поплува в новия семеен басейн. Виктор бе решил да добави един басейн за тренировки. Бяха го направили зад къщата в стил зимна градина. Съоръжението беше завършено едва предишния месец.
Свикнал да не приема „не“ за отговор, така, както беше по чорапи, той се понесе нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Промъкна се тихо по дългия коридор, който водеше към спалнята на сина им, която се намираше в предната част на къщата, обърната към алеята. Както винаги, стаята изглеждаше спретната и подредена, с томовете от поредицата на „Енциклопедия Британика“, строени върху рафтовете на едната стена и карта на химичните елементи на отсрещната. Ви Джей лежеше по корем на леглото си, изцяло погълнат от дебела книга.
Виктор се приближи и се опита да види какво чете. Той се надвеси отгоре, но единственото, което можа да различи бяха множество уравнения, далеч не това, което очакваше.
— Хванах те! — дръпна той шеговито сина си за крака.
Ви Джей скочи при докосването и вдигна ръце, готов да се отбранява.
— О! Готвиш се да нападаш или какво? — усмихна се Виктор.
Момчето вдигна нагоре тюркоазените си очи:
— Никога не го прави пак! — каза то.
Виктор усети за миг как го облива вълна на страх пред онова, което бе създал. Ви Джей изпусна една въздишка и се отпусна отново в леглото.
— Какво, по дяволите, четеш? — попита Виктор.
Ви Джей затвори книгата сякаш беше порнография.
— Просто нещо, което открих за черните дупки.
— Яко! — каза Виктор, опитвайки се да звучи в тон с модерния тийнейджърски жаргон.
— Всъщност не е много добро — гъмжи от грешки.
Виктор отново усети студена тръпка. По-късно се беше запитал дали невероятно високото интелектуално ниво на сина му не се бе възвърнало. Опитвайки се да не обръща внимание на притесненията си, той произнесе твърдо:
— Слушай, Ви Джей, отиваме да плуваме, ясно ли е? Той се приближи към гардероба и отдели един чифт плувки, след което ги хвърли към сина си: — Хайде, със сигурност ще те победя в състезанието.
Той се спусна бързо надолу към спалнята, за да извади банския си и отново се провикна към втория етаж. Ви Джей се появи в хола и застана пред баща си. Виктор си отбеляза с гордост, че синът му е изключително добре сложен за десетгодишно момче. И за пръв път си помисли, че Ви Джей би могъл да стане спортист, стига да иска.