В момента, когато завиваше по алеята, от радиото зазвуча песен от края на шестдесетте и той отпусна глас заедно с Нийл Дайъмънд. Вкара колата в гаража, без да престава да пее, чак докато изгаси двигателя. После се измъкна бързо, заобиколи колата на Марша и се насочи към къщата.
— Марша! — провикна се той, когато влезе вътре. Знаеше, че тя е тук, защото колата и бе в гаража, но кой знае защо лампите не бяха светнати. — Марша! — извика повторно, но викът спря в гърлото му. Жена му седеше на десетина крачки от него в сгъстяващия се мрак на стаята. — Значи тук си била — отдъхна си той.
— Къде е Ви Джей? — попита тя. Звучеше уморено.
— Настоя да се поразходи с велосипеда си. Но не се страхувай, Педро е с него.
— Не се страхувам за Ви Джей. Може би трябва да се страхуваме за мъжа, който го охранява.
Виктор запали осветлението и тя закри очите си с ръка.
— Моля те, загаси лампата.
Той се застави да изпълни молбата и насила. Беше се надявал, че докато се прибере вкъщи, тя вече ще е в по-добро настроение, но очевидно не беше така. Той седна и се впусна да и разказва с всички подробности за работата на Ви Джей и за изумителните му постижения. Каза и, че имплантирания протеин наистина работи. Доказателствата бяха безспорни. Че това отваря вратите към мистерията на целия процес на диференциация.
— Ако Ви Джей не настояваше толкова на секретността — каза Виктор, — би могъл да се състезава за Нобелова награда. Убеден съм в това. Иска аз да получа всички кредити, а „Каймера“ да се възползва от цялата икономическа изгода. Ти какво мислиш? Звучи ли ти като личностно разстройство? Защото на мен ми звучи като нещо много благородно и великодушно.
Марша не му отговори и той изгуби желание да и разказва. След кратко мълчание тя каза:
— Неприятно ми е да ти развалям деня, но се боя, че научих много обезпокоителни неща за Ви Джей.
Виктор завъртя очи и прокара пръсти през косата си. Не това бяха думите, които беше очаквал да чуе.
— Един от учителите в академията Пенделтън, който е положил много усилия да се сближи с Ви Джей, е починал преди няколко години.
— Съжалявам.
— Починал е от рак.
— Добре, починал е от рак — кимна Виктор. — Той усети, че пулсът му се ускорява.
— Рак на черния дроб.
— Ох — въздъхна той. Не му харесваше насоката на разговора.
— Бил е същият рядък вид рак на черния дроб, от който умряха и Дейвид, и Джанис — каза Марша.
Помежду им надвисна тежка тишина. Хладилникът се включи с тихо изщракване. Виктор не искаше да слуша подобни неща. Искаше му се да говорят за технологията на имплантиране и какво ще означава това за всичките онези бездетни семейни двойки.
— За такъв изключително рядък вид рак на черния дроб изглежда необичайно толкова много хора да се разболеят от него. Хора, чиито пътища са се пресекли с Ви Джей. Разговарях със съпругата на господин Кавендиш. По-точно с вдовицата му. Много мила жена. Тя също е преподавателка в Пенделтън. Говорих и с господин Арнолд. Оказа се, че е бил близък с Дейвид. Знаел ли си, че Ви Джей е заплашвал Дейвид?
— За бога, Марша! Децата непрекъснато се заплашват едно друго. И аз като малък заплаших по-големия си брат, когато разруши снежния замък, който бях построил.
— Ви Джей е заплашвал да убие Дейвид, Виктор! И не в спор или караница. — Марша бе на ръба да се разплаче. — Събуди се, Виктор!
— Не искам да говорим повече за това — каза той гневно. — Поне не сега. — Той все още бе под влиянието на посещението на лабораторията на Ви Джей. Имаше ли тъмна страна геният на сина му? Не че и той не бе имал преди своите подозрения, но те бързо се бяха разсеяли. Ви Джей беше просто идеалното дете. Но сега Марша изказваше същите съмнения и го караше да се чувства отвратително. Възможно ли беше малкото момче, което го разведе из лабораторията, геният, който стоеше зад новия процес за имплантация да направи подобно нещо? Да убие онези деца, Джанис Фей и сина му Дейвид? Виктор не можеше да мисли за ужаса на подобно деяние. Той прогони тези мисли. Това беше невъзможно. Някой в лабораторията беше убил децата.
А другите смъртни случаи бяха плод на случайно стечение на обстоятелствата. Марша наистина бе отишла твърде далеч. Но тогава излизаше, че е в истерия откакто бяха умрели децата на Хобс и Мърей. И ако страховете и бяха основателни, тогава какво трябваше да направи той? Как би могъл да подкрепя Ви Джей в научните му усилия? А ако беше истина, ако Ви Джей бе наполовина феноменален, наполовина чудовище, какво говореше това за него, неговия създател?