— Не. Какъв е?
— Има само един начин мембранните мехчета на еритроцитите да попаднат в нечий кръвен поток — продължи Робърт, очевидно, без да забелязва ефекта, който всичко това упражняваше върху Виктор. — Трябва да са били инжектирани. Знам, че…
Той така и не успя да си довърши изречението. Виктор бе затворил. Натрупаните доказателства бяха неопровержими. Не можеше да се отрече: Дейвид и Джанис бяха умрели от рак на черния дроб, причинен от частица чужда ДНК, която се е включила в техните хромозоми. И като капак на всичко от същото заболяване бе умрял и учителят от Академията Пенделтън, за който Марша му бе казала. Всички тези хора са били близки с Ви Джей. А Ви Джей бе гений в науката и разполагаше със собствена ултрамодерна лаборатория.
Колийн надникна.
— Чаках да свършите телефонния разговор — каза тя с лъчезарна усмивка. — Съпругата ви е тук. Да я изпратя ли да влезе?
Виктор кимна. Внезапно се почувства уморен. Марша влезе в стаята и затвори вратата енергично. От течението листовете по бюрото му се разпиляха, но той не се помръдна. Марша се насочи към него и се наведе, гледайки го право в очите.
— Знам, че предпочиташ да не правиш нищо — каза тя. — Знам, че не искаш да тревожиш Ви Джей; знам също, че си възхитен от неговите постижения, но се налага да погледнеш реалността в очите и да признаеш, че момчето не играе по правилата. Нека ти кажа последното, което научих. Ви Джей се е забъркал с група колумбийци, за които се предполага, че се занимават с мебелен бизнес в Матапан. Срещнах се с тези хора и нека ти кажа: никак не ми приличат на търговци на мебели.
Марша спря рязко. Виктор не реагираше.
— Виктор? — погледна го тя въпросително. Очите му изразяваха смайване и объркване.
— Марша, седни — каза той, поклащайки глава с тъга. Стисна главата си с ръце и се приведе напред, подпрял лакти на бюрото. Остана неподвижен известно време, после прокара нервно пръсти през косата си и се изправи. Марша се отпусна на стола срещу него, като се опитваше да разбере какво се кани да прави. Пулсът и се учести.
— Току що научих нещо много лошо — каза Виктор. — Преди няколко дни взех проби от тумора на Дейвид и Джанис. Робърт трябваше да им направи анализ. Преди да влезеш ми телефонира, за да ми каже, че болестта им е предизвикана по изкуствен начин. Чужд, причиняващ рак ген е бил включен в кръвообращението им.
Марша извика и притисна с ръка устата си потресена. Въпреки, че бе започнала да подозира нещо напоследък, потвърждението беше толкова ужасно, сякаш идваше като гръм от ясно небе. Това, че го чуваше от Виктор, който се бе противопоставял със зъби и нокти на страховете и опасенията и, правеше всичко още по-жестоко. Прехапа долната си устна, разтреперана от гняв, мъка и страх.
— Трябва да е бил Ви Джей! — прошепна тя.
Виктор удари с юмрук по бюрото и останалите листове се разхвърчаха.
— Не го знаем със сигурност! — извика той.
— Всички тези хора са го познавали отблизо — възрази Марша, повтаряйки на глас собствените му мисли. — И той е искал да ги премахне от пътя си.
Виктор поклати глава с мрачно примирение. До каква степен вината беше негова и до каква — на Ви Джей? Той бе човекът, който даде на момчето този невероятен ум. Но спря ли, за да помисли поне за миг какво слага в ръцете му? Ако Дейвид, Джанис и онзи учител бяха умрели от ръката на Ви Джей, той не бе сигурен, че би могъл да живее с тази мисъл.
Марша започна колебливо, но обвинението я правеше убедителна.
— Мисля, че трябва да разберем какво точно прави Ви Джей в останалата част от лабораторията си.
Виктор остави ръцете си да паднат безжизнено край тялото му и се взря през прозореца. Впери поглед към часовниковата кула и си помисли, че там в момента работи Ви Джей. Той се обърна към Марша:
— Да отидем и да разберем.
14.
Понеделник следобед
Марша трябваше да подтичва, за да е в крак с Виктор, който се движеше към реката. Двамата скоро отминаха ремонтираната част на комплекса. На ярката слънчева светлина изоставените сгради не изглеждаха чак толкова зловещи.
Влизайки във входа, Виктор се насочи право към капака в пода и почука няколко пъти.