Елизабет Лоуел
Извън закона
Първа глава
Даяна Сакстън спря насред прашния двор на ранчото „Рокинг Ем“ и угаси мотора на колата. Първото нещо, което зърна, бе огромен широкоплещест каубой, застанал на верандата. Тя несъзнателно стисна волана, издавайки притеснението си в присъствието на мъже, и особено на едри, добре сложени мъже.
Вратата на къщата се отвори и друг, също толкова едър и грубоват мъж, облечен с джинси и ботуши, се насочи към Даяна, стиснал в ръка геоложко чукче. В близкото ограждение се виждаше трети каубой, който тъкмо възсядаше кон. Мъжът бе толкова едър, че конят изглеждаше като детско пони.
Господи, помисли си Даяна, тук няма ли мъже с нормален ръст? Не мога да прекарам лятото в близост до тези мъже! Но пък няма и да ми се наложи. Нали ще бъда при разкопките в каньона Септембър.
Някой извика от къщата. Даяна разпозна гласа на Карла Макензи и въздъхна от облекчение, когато първият огромен мъж веднага се извърна и влезе вътре, дочул името си. Това трябва да бе Люк Макензи, съпругът на Карла.
Щом притеснението й понамаля, Даяна разпозна и втория мъж. Кеш Макуин бе наполовина брат на Карла. Той закачи чукчето на колана си, без да забавя крачка. Даяна припряно излезе от колата. През последните няколко години се бе научила да не издава недоверието си в мъжете — особено в едрите мъже — ала въпреки това не можеше да си наложи да остане близо до някой мъж в затворено тясно помещение и особено в кола.
Преди Кеш да стигне до Даяна, от къщата долетя нов вик и го спря. Той махна на гостенката, извика нещо, което тя не успя да разбере и се върна в къщата.
Вниманието на Даяна бе привлечено от внезапно раздвижване в ограждението. Един кон бе навел глава между предните си крака, гърбът му бе извит и тялото му се изведнъж се изпъна като освободена пружина. Само след миг якият ездач бе хвърлен на земята. Той бързо се претърколи и скочи на крака. Сграбчи юздата съвсем близо до главата на животното и започна да го налага с тежък камшик. Конят започна да цвили и опита да се освободи, но беше безсилен пред жестоката хватка на юздата.
Без да се замисли, Даяна тръгна към уплашения кон и се развика на мъжа да престане. Преди да е направила и три крачки, един мъж със светлосиня риза прескочи оградата, приземи се леко като котка и се затича към жестокия каубой, набирайки скорост с всяка крачка. Беше по-дребен и не носеше никакво оръжие, едва ли можеше да се противопостави на огромния як мъжага, размахващ камшика.
Вратата на къщата зад Даяна се затръшна и навън изтичаха няколко мъже. Друг изскочи от обора, видя какво става и извика:
— Внимавай, шефе! Камшикът на Бейкър е с оловно топче на края!
Бейкър се извърна към Тенеси Блекторн, шефът на „Рокинг Ем“. Замахна с дръжката на камшика по-скоро като с бухалка, наместо да използва срещу Тен кожената лента. Когато тежката му ръка се вдигна, Даяна изпищя, а мъжете изкрещяха. Само Тен остана безмълвен. Той стопи последните няколко метра между себе си и Бейкър точно когато камшикът яростно се стовари надолу.
Тен не замахна с юмруци, нито се наведе да избегне удара. Лявата му ръка докосна китката на Бейкър. Камшикът излетя и започна да се превърта във въздуха. В същия миг десният юмрук на шефа се стовари върху сърцето на Бейкър. Тен се завъртя, заби лакът в диафрагмата на Бейкър и когато едрият мъж се преви, го халоса със саблен удар в шията. Битката приключи. Преди още камшикът да падне на земята, Бейкър се бе проснал неподвижно по лице на в прахта.
Разкъсвана между недоверието и шока, Даяна се взря в шефа на „Рокинг Ем“. Поклати глава, неспособна да проумее как човек, който бе с петнайсет сантиметра по-нисък и с трийсет килограма по-лек от противника си, бе започнал и приключил битката, преди по-едрият мъж да успее да нанесе и един-единствен удар. Сякаш отдалече тя чу Кеш и Люк да минават покрай нея, вече забавили крачка.
— Добра работа, Тен — отбеляза Люк.
— Амин — добави Кеш, сетне се обърна към Люк: — Никога не ми позволявай да се карам с шефа на работниците ти. Това момче никак не си поплюва.
Тен не каза нищо, тъй като предпочиташе да успокои изплашения кон, отколкото да обсъжда кратката битка.
— Спокойно, момичето ми. Спокойно. Никой няма да те удари повече. Спокойно… спокойно.
Докато говореше, той приближи запотената трепереща кобила. Щом зърна струйките кръв по кожата на коня, той изруга, но без да променя успокоителния си тон. Бавно хвана юздите и се зае да разгледа внимателно раната.
Щом ръцете на Тен се плъзнаха по животното, то започна да се успокоява. Шефът не погледна нито веднъж към безжизнения Бейкър. Прекрасно знаеше какви поражения е нанесъл на жестокия каубой; искаше да разбере колко лошо е наранен конят.