— Руините в каньона Септембър са в твоята част на ранчото — безизразно рече Люк. — Това ли искаш да направим?
Тен поклати глава.
— Ще ти върна земята, преди да продам старинните предмети. Или ще я върна обратно на правителството, ако никой от двама ни не може да си позволи да охранява руините. Давам си сметка, че деветдесет и осем процента от тези находки не са уникални — университетите и музеите са пълни с много по-ценни предмети на анасази. След привършването на разкопките, няма никаква основателна причина да не продадем част от находките, за да си възстановим разходите.
— Но все пак нещо те спира, нали? — предположи Люк.
Тен сви рамене.
— Дълбоко в себе си знам, че тези старинни предмети принадлежат на мястото, където са изработени, използвани, счупени, поправени и използвани отново. Глупаво е да разсъждавам по този начин, но докато мога да си го позволя, планирам да постъпвам все той глупаво.
Люк погледна Тен и тихо промълви:
— Ако пияният ми баща беше продал част от „Рокинг Ем“ на някой друг, а не на теб, щях да позная какво е болка и нямаше да имам дом.
Тен се изправи и потупа Люк по рамото.
— Беше честна размяна, приятелю. Тогава бях познал какво е болка и търсех дом.
— Сдоби се с дом. Какво стана с болката? Все още ли не си я преодолял?
— Преодолях я отдавна.
— Тогава защо не се ожени отново?
— Умното куче научава урока от първия път — отбеляза Тен. — А аз съм доста по-умен от куче.
— Явно е била страхотна.
— Кой?
— Бившата ти съпруга.
Тен сви рамене.
— Беше честна. Което е ценно качество. Когато сексът загуби очарованието си, тя пожела да си тръгне. Нямах нищо против. Следващият път постъпих по-разумно. Не се ожених само защото кръвта ми кипеше. След няколко седмици се случи същото, само че този път момичето не искаше да си го признае. Тръгнах си при първата удала ми се възможност.
— Това беше отдавна. Ти беше дивак, който гонеше момичетата. Сега си по-различен.
Тен поклати глава.
— Ти имаше късмет, Люк. Аз нямах. Ти научи едно нещо за жените и брака. Аз научих друго.
Тен излезе от стаята, без да дочака отговор. Люк го проследи с поглед, заслушан в заглъхващите му стъпки и лекото хлопване на вратата.
Четвърта глава
Черният път криволичеше през националните гористи земи и надолу по стръмния склон на високото планинско плато, където бяха разположени сградите на „Рокинг Ем“. Земята ставаше все по-суха и по-наситено оцветена. Овразите ставаха по-дълбоки, се по-често се виждаха скали, а потоците и реките се превръщаха в широки, често сухи корита, виещи се през поразителни каньони с каменни стени. Хвойни и пинии, примесени с пелин, изпълваха въздуха със силен свеж аромат. В дълбоките защитени скални цепнатини, където извираха малки поточета, групичка борови дървета растяха до канадските тополи. На дъното на каньона храстите изтъняваха до туфи. В зависимост от височината и достъпа на слънчевите лъчи растяха хвойни, пинии и кедри.
Даяна напрегнато наблюдаваше променящия се пейзаж, търсейки растенията, които бяха отличителен белег и основа на културата на анасази — юка, пиния и сладка трева. На по-високите плата тя търсеше също гъст градински чай, който растеше на места, където земята бе изтощена, а сетне изоставена от човека. Всеки път, когато отстрани на черния път се отвореше нов безименен каньон или овраг, тя оглеждаше непознатата земя с неприкрит копнеж.
— Престанете — рече накрая Тен. — Карате ме да се чувствам като маркиз дьо Сад.
— Моля? — стреснато се обърна към него Даяна.
— Не се тревожете. Нямам предвид начина, по който стискате дръжката на вратата, сякаш тя е последната ви надежда за спасение — провлачи Тен и я стрелна с поглед.
Даяна се изчерви. Сведе поглед и забеляза, че почти е седнала на дръжката на вратата, за да увеличи колкото е възможно повече разстоянието между себе си и Тен.
— Аз… не е нищо лично — напрегнато промълви тя.
— Убедихте ме напълно — спокойно подхвърли Тен. — Ала не това ме кара да се чувствам като садист, а начина, по който гледате каньоните. Също като прегладнял човек, зърнал храна или както ожаднял гледа вода или както Люк гледа Карла, докато тя кърми Лоуган. Ако ще се почувствате по-добре, можем да спрем и приближим това, което обичате толкова много.
Проницателността на Тен стресна Даяна. Беше твърде неочаквано да открие подобно нещо у мъж. Но пък Тен бе непредсказуем от първия миг, в който го зърна. И колкото повече време прекарваше около него, толкова по-непредсказуем ставаше.
— Това е… много мило от ваша страна, господин Блекторн, но се боя, че гледането няма да ме накара да се почувствам по-добре.