— Моля? — Даяна се втренчи в Тен.
— Един от студентите си счупи глезена, докато се катереше по стената на каньона — обясни Тен. — Друг си намери работа в Илинойс. Останалите трима могат да идват само през уикендите, защото през седмицата работят.
— И какво?
— Ще остана с теб в каньона Септембър.
— Не е необходимо. И друг път съм била на отдалечени обекти.
— Не и тук. На обекта постоянно ще има въоръжена охрана. — Без да променя тона, той добави: — Дръж се, ще стане малко неприятно.
Той умело премина хлъзгавия участък от пътя, където пясъчникът преминаваше в тънък слой шисти, които и най-лекия дъждец отмиваше. По време на поройните летни дъждове участъците от пътя, които бяха върху шисти, ставаха напълно непроходими в продължение на часове, а дори и дни. Пясъчникът също не бе никак удобен за шофиране. Мокрият пясъчник бе невероятно хлъзгав.
— В района има банда търсачи на археологически находки — продължи Тен. — Обходили са доста обекти. Ако някой възрази, хубаво го обработват. С Люк решихме, че никой няма да ходи без охрана в каньона Септембър.
— Защо не ми беше казано, преди да бъда наета? — попита Даяна.
— Защото шерифът ни каза едва снощи.
Даяна промърмори нещо.
Тен я стрелна с поглед.
— Ако не си съгласна, кажи ми веднага. Ще успеем да се върнем в ранчото за обяд.
Даяна не каза нищо, опитвайки се да потуши бурята от чувства при мисълта, че в продължение на пет дни ще бъде насаме с Тен в отдалечения каньон.
— Ако смятах, че ще помогне — подхвърли Тен — щях да ти дам дума, че няма да те докосна. Но ти ме познаваш твърде бегло, за да ми повярваш, така че няма голяма полза от обещания, нали?
Даяна не отговори.
Тен внезапно спря пикапа и се извърна към нещастната си спътничка.
— Какво да бъде? — попита той. — Каньона Септембър или обратно в ранчото?
Даяна трескаво се огледа. Бе изпаднала в такова въодушевление, когато Карла й предложи тази работа за лятото. Заплатата бе минимална, но възможността да изследва новооткритите руини бе уникална.
А ето че сега всички изчезваше като дъжд в пустинята.
Тя погледна Тен. Част от нея бе искрено ужасена от перспективата да остане насаме с него дни наред. Ала най-ужасното беше, че друга част от нея изобщо не се страхуваше.
Даяна затвори очи. Какво да правя? В съзнанието й изплува картината, когато силните ръце на Тен тъй нежно придържаха котенцето.
Естествено, Карла никога не би ме изпратила там сама с мъж, на когото няма доверие. Тази мисъл бе последвана от друга. Баща ми никога не е проявявал такава нежност към нищо. Нито пък Стив.
Дългогодишният навик върна съзнанието на Даяна към нещастната нощ, когато веднъж завинаги бе научила да не се доверява на мъжете, нито на собствената си преценка. И все пак бе имала по-голям късмет от повечето жени, с които бе разговаряла. Нейните белези бяха само душевни.
Неканена дойде мисълта, която накара Даяна да потръпне от чувства, които отказа да назове, последвани от въпрос, който не би си задала дори наум.
Дали Тен щеше да бъде тъй нежен към някоя жена, както бе към онова котенце?
Пета глава
Тен седеше и наблюдаваше смяната на чувствата по лицето на Даяна — гняв, страх, надежда, объркване, любопитство, копнеж. Нежеланието на Даяна да продължи към каньона Септембър го изненада, бе зърнал дълбочината на страстта й към анасази. Ала след като размишляваше над възможността да се върнат, явно страхът й бе твърде силен, макар Тен да не знаеше от какво е предизвикан. Повечето жени първоначално наистина биха се почувствали неудобно пред перспективата да прекарат няколко дни на отдалечено място с някой непознат, но инстинктивната им предпазливост щеше да бъде компенсирана от факта, че неочакваният им придружител се ползва с уважението и доверието на хората, сред които живее.
За Даяна обаче това като че ли беше без значение.
— Искаш ли да поговорим за това? — попита накрая Тен.
— За кое?
— Защо се страхуваш от мъжете. С баща ти ли е свързано?
Даяна срещна изпитателния поглед на Тен, усети интелигентността и силата на волята му, долови молбата да му се довери.
Изведнъж се почувства притисната да направи нещо, за което не бе подготвена.
— Престани да ме разпитваш — процеди през зъби Даяна. — Нямаш право да знаеш тайните ми, така както никой мъж няма права върху тялото ми!
За миг помежду им настъпи напрегнато мълчание; сетне Тен се извърна и огледа земята наоколо. Мълчанието се проточи, докато шумът от мотора се извиси до гръмотевичен тътен. Когато най-сетне Тен се извърна отново към Даяна, лицето му беше безизразно, а в гласа му не се долавяше и следа от предишните чувства.