Даяна затвори очи и вдъхна дълбоко, наслаждавайки се на студения вятър. Скоро щеше да завали. Усещаше го. Долавяше аромата във въздуха, уникалното съчетание от топлина и прах, издигащи се от пръстта, и безбройните водни капки, протягащи ръце надолу, за да погалят изсъхналата земя.
Последваха още няколко гръмотевици. Вятърът нахлу през отворения прозорец на пикапа и облъхна Даяна. Тя тихо се засмя, искаше й се да беше сама, за да протегне ръце и да прегърне силната лятна буря.
Мелодичният смях привлече вниманието на Тен. Той я погледна само за миг, ала това бе достатъчно. Съзнаваше, че никога няма да забрави как бе отметнала глава, косата й бе разрошена като от ръцете на любовник, страните й бяха поруменели от вълнение, устните й бяха леко разтворени, докато младата жена се отдаваше напълно на буреносния вятър.
Силното мъжко любопитство, което Тен бе усетил, когато я видя да се отдалечава от заграждението, избликна в непреодолимо желание и възбуда. Той изруга наум и се съсредоточи върху пътя. Последният половин километър беше изключително коварен, защото бе най-вече по хлъзгави шисти, а трябваше да се избягват и огромни късове пясъчник, откъртени от дебелия скален слой. Пикапът стенеше, гумите се пързаляха по хлъзгавия терен, докато най-сетне превалиха и последния хълм.
— Нямаше ли да е по-лесно да дойдем пеша от базовия лагер? — попита Даяна, вкопчила се в таблото отпред.
— Бързах.
— Защо? — Даяна се извърна към него, когато пикапът превали ръба и рязко спря.
— Ето защо.
Хладният равен глас на Тен смрази Даяна. Тя бавно проследи погледа му.
Сред отломките в подножието на скалата бе паркиран кален джип. Зад автомобила се виждаха леки алуминиеви стълби, които се издигаха по шестметровия масивен пясъчник, отделящ руините от отломките долу.
Тен се протегна назад, отвори кутията с оръжията и взе ловджийската пушка, оставяйки другата вътре. Сложи патрон в цевта, сетне слезе от пикапа, затвори вратата и се обърна към Даяна през отворения прозорец.
— Остани тук.
Отново изтрещя гръмотевица, последвана от канонадата на дъжда, който се заизлива като бляскави воали върху земята. Стиснал пушката с дулото надолу, Тен не обърна никакво внимание на дъжда, от който дрехите му бързо подгизнаха. Откъм руините долетя приглушен вик, който също не го смути. Джипът беше отключен. Тен бързо претърси автомобила, откри и изпразни един пистолет и една пушка. С бързо движение на китката изпрати патроните във въздуха. Остави оръжията в задната част на джипа до голям кашон. Без да изпуска от поглед крадците, които се спускаха по хлъзгавите стълби, Тен отвори кашона.
Беше пълен с глинени съдове на анасази, смелите им геометрични форми и нащърбената глеч не можеха да се сбъркат дори на оскъдната светлина. Парченца тюркоаз и миди проблясваха на дъното на една купа. Тен взе кашона, остави го на земята и отново насочи вниманието си към вътрешността на джипа. Към миризмата на цигарен дим се добавяше и острия мирис на бензин, който идваше от една десетлитрова туба с незатегната капачка.
Когато крадците скочиха на земята и се втурнаха към него, Тен отвори тубата и я разля във вътрешността на колата. Силната миризма на бензин го блъсна в носа.
— Ей! — изкрещя първия мъж. — Махай се оттам! Колата е частна собственост.
Джипът беше между Тен и крадците на антики. Щом пристъпи към задната час на автомобила, мъжете зърнаха пушката, която държеше с професионална лекота, със свалено дуло, което не сочеше към мъжете, ала на бе и напълно извърнато от тях.
Първият мъж забави крачка и продължи предпазливо напред. Беше към двайсет и пет годишен и се държеше така, сякаш бе прекарал известно време в армията. Беше едър, широкоплещест, явно бе свикнал да плаши хората с ръста си.
— Тази земя е частна собственост на ранчото „Рокинг Ем“. Навлезли сте без разрешение — заяви Тен.
— Не видях никакви знаци.
Тен леко се усмихна.
— Много жалко. Качвайте се в джипа и се омитайте оттук.
Другите двама настигнаха първия точно когато той извика:
— Ще си изпатиш, каубой. Заплашваш мирни граждани. Просто пътешестваме из областта и някъде сме направили погрешен завой. Може да се случи на всекиго — и точно това ще кажа на шерифа, като подам оплакване!
— Единственият погрешен завой, който сте направили, е когато сте решили, че тук ще намерите само глинени съдове и няколко студенти, по-млади дори от вас.
— Мислиш се за много страшен с тая пушка, а?
— Със сигурност не си научил много при пехотинците, преди да те изхвърлят.