— Ранчото е толкова отдалечено, че е трудно да задържим добрите работници. Не зная как щяхме да се справим без Тен. А откакто открихме музейните находки от анасази в каньона Септембър, крадците пристигат на орди. Някой трябва непрестанно да пази разкопките. Досега това бе работа на Кеш, но утре той заминава за Андите. Повече от всякога ще ни липсва работна ръка.
— За Андите? Чудесно. Всеки заслужава почивка — отбеляза Даяна, ободрена от мисълта, че в „Рокинг Ем“ ще има един едър мъж по-малко.
— Кеш не отива на почивка. Един от колегите му смята, че има залежи на злато на склоновете на един от онези безименни гранитни върхове. Това е единственото нещо, на което Кеш не може да устои.
— На безименните върхове?
— На твърдия камък и златото. Тен го нарича Гранитния човек, но се кълне, че е заради твърдата глава на Кеш, а не заради любовта му да търси залежи в скалите.
Карла сложи бебето в старомодна люлка до кухненската маса. То се размърда, отвори сънливи тюркоазни очички и отново заспа, щом Карла леко поклати люлката.
— Как е малкият? — попита Даяна и се наведе над люлката.
— Лоуган расте като гъба. Ще стане едър поне колкото баща си.
Даяна се вгледа в пухкавото момченце, което бе на месец и половина, и опита да си го представи пораснало, едро като Люк, силно и с набола брада.
— По-добре започни да опитомяваш тоя малък разбойник още от сега, че иначе никога няма да успееш.
Карла се разсмя, ала после осъзна, че Даяна говори сериозно. Погледна за миг по-възрастната жена, спомняйки си курса, който бе завършила, воден от доктор Даяна Сакстън, художник и археолог жена, известна с репутацията си, че няма особено високо мнение за мъжете. Навремето Карла бе отхвърлила подмятанията като клюки; вече не бе толкова сигурна.
— Говориш така, сякаш ще ми трябва камшик — подхвърли Карла.
— Обичайно средство, необходимо за да се справиш с диво животно, а мъжете определено спадат към тази категория. Колко жалко, че ти е необходим някой, за да си имаш бебе.
— Не всички мъже са като Бейкър.
Даяна промърмори нещо, което можеше да бъде както съгласие, така и недоумение, сетне нежно погали бузката на бебето, като внимаваше да не го събуди. Възхити се на идеалните мънички ресници, чипото носле, червените устнички, миниатюрните пръстчета, разперени по одеялцето в люлката. Постепенно забеляза и самата люлка, изящната дърводелска работа, сглобените без пирони плоскости, идеално изгладените повърхности.
— Каква красива люлка — промълви Даяна и плъзна пръсти по дървото. — Истинско произведение на изкуството. Откъде си я купила?
— Люк я направи. Има прекрасни ръце, силни и нежни.
Даяна отново погледна люлката и заспалото в нея бебе. Опита да не мисли за това колко много иска да има собствено дете. Сексът бе необходима стъпка към зачеването. При секса жената трябва да има доверие на мъжа, да е сигурна, че няма да я нарани — в мъжа, който е по-едър, по-силен и в основни линии по-първичен от жената. Даяна бе изоставила мисълта за секс преди години. Мисълта за бебе обаче все още я преследваше.
— Ако Люк е нежен към теб и малкия Лоуган — тихо рече Даяна и докосна светлото бебешко одеялце, — ти си щастливка. Мъжът ти е един на милион.
Преди Карла да отвърне, Даяна се отдалечи от люлката.
— Май ще се откажа от кафето. Искам да разопаковам багажа си преди вечеря.
— Разбира се. Приготвили сме ти старата къща в ранчото, където държим всички находки от разкопките. Тръгни по пътеката, която е зад обора. Щом стигнеш до разклона, свий вдясно. Старата къща е само на стотина метра от обора. Вечерята е в шест. Не си давай труда да чукаш. Просто влез през задния вход. Трапезарията е точно до кухнята и двете стаи имат външни врати. През седмицата всички се храним заедно. В неделя работниците се хранят сами. Ти ще ядеш с нас.
Даяна огледа дългата тясна стая до кухнята. Двете правоъгълни маси, допрени една до друга, изпълваха помещението. Опита да си представи какво ли ще бъде да се храни, заобиколена от едри мъжки тела. Мисълта я ужаси. Тя бавно си пое въздух, каза си, че ще прекарва почти цялото си време на разкопките в каньона Септембър и се обърна към Карла:
— Благодаря — рече. — Ще се върна в шест с камшик в едната ръка и стол в другата.
Втора глава
Будилникът на дигиталния часовник дразнещо пропищя и я разсея против волята й. Даяна остави номерираните снимки, нагласи го отново за по-късно, протегна се и чу как стомахът й се бунтува в очакване на вечерята. Макар да бе гладна, нямаше желание да напусне притихналата стара къща, а и компанията на старинните предмети, наредени по полиците в работната стая.