— В някои академични среди твоята гледна точка ще бъде разгледана като философски и политически назадничава — спокойно заяви Даяна. Когато беше заедно с Тен, едно от най-приятните неща бе пъргавия му и многостранно развит ум. Тя очакваше с нетърпение часовете, през които подреждаха парчетата и разговаряха за анасази, изпитваше същото наслаждение както при работата си при разкопките. — Ето парчето, което трябва да се сложи в средата.
— Благодаря — рече Тен. — Задръж го, докато изсъхне лепилото по тези двете. И какво е накарало професорите да се откажат от старото разумно обяснение за причината, накарала анасази да изберат скални жилища?
— И какво е това обяснение?
— Птичките летят не защото им харесва гледката отгоре, а защото котките не могат да летят.
— Не го казвай на Паунс — усмихна се Даяна.
— Не е необходимо. Вече го е разбрал сам, което не може да се каже за изобретателя на тази нова теория, че скалните къщи са избрани поради някаква друга причина, а не за самозащита. С други думи, поради страх.
— Логично, но не обяснява защо няма увеличение на погребенията по времето, когато анасази са напуснали върховете на платата и са се заселили в скалите.
— Погребения ли?
— Самозащитата говори за война — обясни Даяна. — Войната води към ранени и убити. Смъртта…
— Води към погребения — прекъсна я Тен.
— Именно. Дори по времето, когато анасази напълно са изчезнали, няма увеличение на погребенията. Следователно теорията, че враждебни племена са принудили анасази да се заселят в скалите има голям недостатък. Няма повече смърт, значи няма война. Съвсем просто.
— По-скоро недомислено. Тия теоретици би трябвало да вдигнат глави от книгите и да осъзнаят реалността.
— Какво имаш предвид?
— Само победителите погребват загиналите си войници.
Даяна потръпна от безстрастния глас на Тен.
— Говориш, сякаш знаеш със сигурност — рече тя.
— Бил съм там. Съвсем сигурен съм.
— Къде там?
— На страната на победените. През вековете това не се е променило много. Съмнявам се, че изобщо някога ще се промени. Болка, страх, смърт и недостатъчно хора, които да скърбят или да погребат мъртъвците. Но винаги има достатъчно лешояди.
Присвитите очи на Тен бяха като парченца стъкло. Даяна не можа да издържи погледа им и мисълта за това какво са видели.
Мъжът се извърна и отново се взря в кашона с парчетата. Когато вдигна поглед, изражението му отново беше спокойно.
— Във всеки случай, който е учил поне малко биология, може да каже на твоите теоретици, че построяването на каменни апартаменти в скалите изисква невероятно количество време и енергия, което означава, че нуждата, принудила обществото да го стори, също е била доста силна. Оцеляването е най-вероятното обяснение, а единственото животно, което застрашава оцеляването на човека е самият човек. — Тен се усмихна мрачно. — Това също не се е променило.
— Страх.
— Не го подценявай. Нито едно животно не би оцеляло без него, включително и човекът. — Тен задържа едно парче на светлината, сви рамене и все пак опита да го нагласи. Пасна съвсем точно. — Може би анасази не са воювали активно. Може би са се страхували от войната до такава степен, че са се оттеглили в дупка в скалите и са я затворили след себе си. — Тен вдигна поглед. — Можеш да разбереш подобен страх, нали? Именно това те е привлякло за първи път към анасази. Също като теб, те са изградили около себе си черупка, за да се отделят от света. А сетне са започнали да се свиват и умират в черупката си.
Даяна се съсредоточи върху две парчета, които изобщо не пасваха.
Тен почака малко, сетне въздъхна и продължи:
— Когато се оттеглиш в скала, достъпна само по една-две тесни пътеки, които могат да бъдат охранявани от деветгодишно дете с остра пръчка, може би причината е, че не разполагаш с други, освен с деветгодишни деца, които да защитават селището.
— Но няма доказателства за постоянни сблъсъци с враждебно настроено племе — хладно отбеляза Даяна.
— Няма ли? Какво означава анасази?
— Това е дума на племето навахо, която означава Древните или Онези, дошли преди нас.
Тен се усмихна.
— Означава също „вражески предшественик“. — Той вдигна едно парче със странна форма и се взря в него. — Предполагам, че в края на дълъг тежък период, по време на който се е наложило да се справят с война, суша, болести или и трите заедно, някаква лудост е обзела северните анасази.
Вниманието на Даяна бе привлечено от нещо недоизречено в гласа на Тен.
— Какво имаш предвид?
— Смятам, че ги е погълнал култ към някакъв черен шаман, изразходвал всичко, с което племето е разполагало и изискващ дори повече. Може би страховете, на които е бил изграден култът към шамана, са били основани на нещо от действителността, а може да са съществували само в кошмарите на анасази. — Тен поклати глава. — И в двата случая страхът е управлявал обществото. Хората са се оттеглили на най-трудните места, които са могли да достигнат, изолирали са се в стаи и са провеждали церемонии в подземни храмове. Когато се е изчерпало мястото в нишите, строили са все по-големи и по-големи храмове в основата на скалите. — Гласът на Тен леко се смекчи. — Ритуалите им са ставали все по-сложни — тихо продължи той. — Изисквали са все повече и повече душевна и физическа сила от хората. Станали са по-тъмни. Възможно е една култура да съществува по този начин, ала не за дълго. Да се сгушиш в каменно подземие е в разрез с най-дълбоко вкорененото чувство за оцеляване.