— Разбира се — нехайно отвърна Тен и посегна да включи настолната лампа.
— Би ли… ме целунал?
Ръката му замръзна във въздуха. Усмивката му се стопи. Очите му се присвиха, когато се извърна и погледна младата жена, застанала само на метър от него.
— Говориш сериозно, нали — отбеляза той.
Тя кимна, защото не бе в състояние да изрече нищо.
— А какво стана с всичките забранителни знаци?
Даяна отвори уста. Нито дума не излезе от свитото й гърло. Тя навлажни устни. Тен проследи движението с чувственост, която навремето би я уплашила. Сега й донесе облекчение. Вдъхна й смелост да изрече онова, което отдавна бе осъзнала.
— Докато наблюдавах Люк, Карла и бебето им, осъзнах, че пропускам нещо прекрасно и… и жизненоважно. — Гласът й стана по-нисък и още по-дрезгав. Тя заговори припряно, сякаш се боеше да не я прекъснат, което би и отнело смелостта да продължи. — Ала докато не преодолея страха си от мъжете, няма да имам възможност да постигна живота, който искам. Мъжете искат секс. Трябва да бъда в състояние да дам на един мъж това, което иска, за да получа онова, което истински желая — мое собствено бебе.
Тен изненадано вдигна вежди.
— Скъпа, не ти е нужен мъж, за да имаш бебе. — Леко се усмихна в отговор на шокираното изражение на Даяна. — Ако не ми вярваш, питай който и да е ветеринар.
Даяна решително поклати глава.
— Не. Не това искам. Прекалено безчувствено е. Искам бебето ми да бъде заченато в топлина, при… сливането на двама души. А не в лекарския кабинет. Това няма… аз просто… не. — Тя рязко пое въздух, опитвайки да овладее притеснението си. — Така че трябва да започна отнякъде. Една целувка ми се стори логично начало.
— Защо избра мен?
Даяна отмести очи, неспособна да издържи погледа на Тен.
— Защото… защото ти имам доверие — отвърна. — Виждала съм те как държиш котенца и крехки глинени парчета. Ти си едновременно нежен и силен. Когато паднах в храма, бях безпомощна, изцяло в твоя власт. Можеше да направиш с мен каквото поискаш, но ти ме измъкна навън, успокои ме, погрижи се за мен. Нито веднъж не намекна, че ти дължа благодарност или че трябва да ти предоставя тялото си за секс.
Сивите очи не се отделяха от Даяна.
— И сега искаш да те целуна?
Тя затвори очи и кимна.
— Въпреки страха ти от мъжете? — добави Тен.
Даяна отново кимна. Сетне припряно прошепна:
— Харесвам те, Тен. Зная, че мога да понеса да бъда целуната от теб, ала мисълта за всеки друг мъж направо ме… вледенява.
Тръпка на страх и отвращение разтърси Даяна. Тен я забеляза, ала не каза нищо.
— Както и да е — привидно спокойно добави тя, — ако знаеш, че всичко, до което ще стигнем, е целувка, няма да настояваш за нещо повече, нали? Ако съм съвсем откровена? — Даяна вдигна очи към Тен. В тях се четеше неосъзната молба. — Не съм изкусителка. Наистина. Просто не мога да понасям да бъда докосвана от мъже.
— Какво се е случило? — спокойно попита Тен. — Защо имаш такова лошо мнение за секса и за мъжете? Какво те кара да се страхуваш, че всеки мъж, който те целуне, ще иска секс?
— Защото е вярно.
— Не го вярваш, нали?
— Вярвам го и още как — безстрастно заяви Даяна.
Тен се втренчи в нея. Нежността и неосъзнатата молба бяха изчезнали, гласът й бе глух и безизразен.
— Виж какво, никой истински мъж няма да изисква секс от една жена само защото е разменил с нея няколко целувки.
Даяна сви рамене. Движението бе рязко, отривисто, издаваше огромното напрежение, което я разяждаше от толкова години.
— Може би си прав — рече тя. И в следващия миг натрупаната горчивина се изля в поток от думи: — Но единственият начин да разбереш кой мъж е почтен е като споделиш целувките и през цялото време горещо се молиш, когато моментът настъпи, той да приеме отказа ти, защото ако не го стори, той е по-едър от теб, по-силен, а ти се срещаш с него от месеци и никой на света няма да повярва, че те е насилил.
— Държиш се така, като че ли всички мъже…
— Не всички — яростно го прекъсна Даяна. — Ала прекалено много! Ако не ми вярваш, питай психолога, който правеше проучване за Калифорнийския университет в Лос Анджелес. Статистиките са красноречиви. Първото сексуално преживяване на повече от една трета от всички жени е в резултат на изнасилване.
— Какво?!
— Изнасилване — яростно повтори Даяна. — Не говоря да те пребият до безсъзнание или да опрат ножа до гърлото ти, докато изнасилвачът свърши, макар че Господ ми е свидетел, говорих с твърде много момичета, които са станали жертва и на такова жестоко насилие. — Даяна рязко си пое въздух, ала не даде възможност на Тен да отговори. — Не говоря дори за кръвосмешение. Говоря за глупавичките момичета от средната класа, които вярват, че отказът си е отказ, които вярват, че момчето, с което излизат от три месеца, няма да използва силата си срещу своята приятелка, няма да бъде дотолкова настоятелен, че да съблече дрехите й, докато тя се съпротивлява, да сложи ръка между краката й дори когато тя се опитва да го отблъсне и всеки път, когато са сами, той да става все по-груб, докато накрая ме бе притиснал с тяло и през цялото време ми повтаряше, че всичко е наред, че добрите момичета го правят непрекъснато, че на сутринта все още ще ме обича, всъщност дори ще ме обича повече от всякога…