— Даяна — шокирано промълви Тен. Тя изобщо не го чу.
— … а аз бях твърде добре възпитана, за да дращя, да пищя и да ритам, но най-вече не можех да повярвам, че Стив няма да спре. Добрите момичета от средната класа не биват изнасилвани от добрите момчета от средната класа. Предишните пъти бе спирал. Щеше да спре и този път. Трябваше. Просто трябваше. Господ да ми е на помощ, още не можех да повярвам, когато той свърши, аз кървях, а той затвори ципа на панталона си и предложи да хапнем сандвичи с пържени картофи, преди да отидем в апартамента му и да го направим отново. — Даяна премигна, потръпна отново и тихо изстена. — Стив и до днес не знае защо развалих годежа ни. Последния път, когато говорих с него, той се ядоса и каза, че щом не съм искала секс, не трябвало да нося високи токове и секси прически, не трябвало да слагам парфюм и да прелъстявам. Бях добро момиче от средната класа, затова му повярвах. Повярвах, че вината е била моя.
Даяна стисна юмруци и ноктите й се забиха в дланта, ала гласът й остана безстрастен и равнодушен.
— Когато най-сетне успях да се съвзема, за да започна отново да излизам на срещи, за което ми бе нужна повече от година, много внимавах да не подведа мъжа. Никакъв грим. Никакъв парфюм. Никакви поли. Няколко целувки, това беше всичко, и то едва след няколко срещи. Нямаше значение. Някои от момчетата ме нарекоха съблазнителка. Други използваха по-лошо определение.
Паунс измяука недоволно и скочи на пода, усетил напрежението на Даяна. Тя дори не забеляза реакцията на котарака.
Тен също. Все още бе в плен на шока и гнева, завладели го, когато разбра защо Даяна се страхува от мъжете. Чуваше думите й някак отдалече. Ръцете му инстинктивно се свиваха и отпускаха, докато опитваше да се успокои, да потуши безсмисления гняв, който го разяждаше. Всичко това се бе случило с Даяна отдавна. Преди години.
Ала за Тен то се бе случило само преди секунди.
— Само един от мъжете се върна за повече от няколко срещи — продължи Даяна безизразно, решена да разкаже на Тен всичко, така че да не останат никакви неизяснени въпроси. — Дон никога не ме е насилвал. Нито веднъж. По никакъв начин. Осем месеца по-късно ми предложи да се омъжа за него и ми каза колко прекрасно щяло да бъде двама девствени партньори да открият тайнството на секса през първата си брачна нощ. — Тя безпомощно махна с ръка. — Той беше мил, почтен човек. Не можех да го излъжа. Затова му казах.
Когато Тен заговори, гласът му бе внимателно овладян.
— Какво се случи?
— Той се опита да повярва, че вината не е била моя, но когато разбра, че не съм отишла в полицията… — Даяна стисна устни. — Видяхме се още няколко пъти след това, но всичко бе свършило.
— Обичаше ли го?
Даяна бавно поклати глава.
— Не обичах и Стив. Просто исках да вярвам, че е възможно един мъж и една жена да споделят нещо красиво, че мъжът може да бъде почтен и цивилизован с жената, която е по-слаба от него.
— Предполагам, че баща ти не е бил такъв.
— Баща ми беше войник. Командос.
Очите на Тен се разшириха, ала той не каза нищо.
— Татко беше избухлив, когато бе трезвен. Когато беше пиян, се превръщаше в насилник. Колкото по-голяма ставах, толкова повече пиеше той. Двамата с мама… — Гласът на Даяна секна. — Така и не разбрах защо тя не го напусна. Но не го стори.
— Мъртъв ли е?
— Да. — Даяна вдигна поглед към Тен за първи път, откакто бе започнала да говори за миналото си. — Стив беше пилот на реактивен самолет във военновъздушните сили. Нямам голям късмет с войниците. Други въпроси?
— Само един.
Даяна обви ръце около тялото си.
— Казвай.
— Все още ли искаш да те целуна?
Младата жена притеснено приглади огромния си пуловер. Опита да отговори, реши, че не може да се довери на гласа си и кимна.
— Сигурна ли си? — попита Тен.
В гласа му не се долавяха чувства, лицето му бе безизразно, нищо не подсказваше на Даяна какво си мисли. Беше тъмен и загадъчен като ветровитата нощ, а очите му проблясваха в сребристо също като звездите.