— Тен — прошепна Даяна.
— Твърде много ли стана?
— Не. — Зъбите й се впиха в долната му устна. — Не достатъчно.
— Значи няма да побегнеш, ако вкуся тази красива уста?
— Не, няма.
— Не бях сигурен заради начина, по който си хванала ръцете ми.
Едва сега Даяна осъзна, че продължава да притиска ръцете на Тен към лицето си.
— Извинявай — рече и отдръпна ръце. — Забравих всичко друго, щом започна да ме целуваш.
Тен се наведе и докосна с език ъгълчето на устните й.
— Всичко е наред, скъпа. Просто си помислих, че може би се тревожиш да не премина границите, ако пуснеш ръцете ми.
— Моля?
— Не помниш ли гимназията? Нищо под ключиците отпред и под кръста отзад.
Даяна се засмя, ала дъхът й секна, щом срещна погледа на Тен. Думите бяха шеговити, гласът — мек като кадифе, ала коленете й се подкосиха, щом се взря в сивите му очи.
— Помня.
— Така ще бъде и при нас. Ако искаш ръцете ми някъде другаде, ще трябва да ги сложиш там.
— Но тогава ти… ти ще очакваш повече.
— Очаквам да прекарам тази нощ както всяка друга откакто те измъкнах от онзи храм — обзет от неутолима жажда. Но това си е мой проблем, не твой. Ти с нищо не си ме насърчила.
— С нищо? А какво ще кажеш за сега?
— Това не е насърчение. — Тен отново захапа леко долната й устна. Погали с език пленената плът и се отдръпна, загледан жадно в пламналите й устни. — Това е удоволствие, скъпа. Истинско удоволствие.
— Стив винаги… казваше, че му причинявам болка.
Тен отново я целуна. Зарови пръсти в косата й и притисна устни към нейните. Усили натиска и отметна главата й назад, ала усещането бе прекрасно.
Даяна го притисна към себе си, не й се искаше целувката да свършва никога. Прошепна името му и разтвори устни. Езикът му се плъзна между зъбите й, потърси влажната мекота зад тях и я вкуси с наслада. Запомняше очертанията на устните й, докосваше ги, галеше ги, наслаждаваше им се. Едва когато младата жена изстена и го притисна още по-плътно, той покори изцяло устните й.
Никога досега Даяна не си бе давала сметка колко е чувствителен езикът й, как ясно разграничава сатенената мекота на устните на Тен, коприненото докосване на плътта зад зъбите му и кадифения му език, който се плъзгаше по нейния и я караше да забрави кой е по-силен, кой е по-слаб, кой се страхува и кой не. Нежна и сладка, гореща и дива, целувката сливаше чувствените им устни.
Даяна така и не разбра кой приключи целувката и изобщо дали беше приключила. Бавно осъзна, че е обвила ръце около врата на Тен, че се е сгушила в обятията му, а той се взира в устните й така, сякаш току-що е открил огън.
— Тен?
Дрезгавият й глас му подсказа, че тя се бе насладила на целувката не по-малко от него. Когато вдигна поглед и устните й се разтвориха в несъзнателна подкана. Тен тихо изстена и се засмя.
— Искаш ли да ме вкусиш отново? — попита. Тръпката, разтърсила Даяна, се предаде и на Тен.
— Тогава направи го — дрезгаво прошепна той.
Очите й се разшириха и тя рязко пое въздух. Сетне впи устни в неговите, нетърпелива да ги опознае отново.
Последната й мисъл, преди целувката да приключи, бе учудването, че трепери и все пак не изпитва никакъв страх. Никога през живота си не се бе чувствала в такава безопасност… или по-скоро толкова сладко заплашена.
Дванадесета глава
— И дума да не става — безизразно рече Тен. — Трябва да си луда, ако си мислиш, че ще ти позволя да разкопаеш онзи храм. — Той свали Даяна от пикапа и затръшна вратата зад нея. — Няма да приближаваш до онази дупка.
Даяна примига и се взря в мъжа, който изведнъж се бе превърнал в шефа на „Рокинг Ем“ и нямаше нищо общо със сдържания любовник, който снощи й бе разкрил удоволствието да бъде целувана. Просто целувана. По целия път до каньона Септембър спомените я връхлитаха най-неочаквано, тя поглеждаше към Тен, който й се усмихваше, отгатнал мислите й.
Сега обаче не се усмихваше. Нито стойката, нито напрегнатите мускули подсказваха, че е способен на нежност.
— Искам да ми обещаеш, Даяна.
Тя почака да я връхлети страхът, който винаги досега бе усещала, щом пред нея се изправеше едър мъж. Ръстът му бе напълно достатъчна заплаха.
— Иначе какво ще стане? — напрегнато попита тя.
— Иначе пътуването ни дотук ще се окаже напразно, защото се връщаме.
— А ако откажа да се върна?
— Пак ще се върнеш.
Даяна се взря в сивите очи на Тен и се зачуди как изобщо й се бяха сторили топли, дори достатъчно горещи, за да хвърлят пламъци.
— Шеф. Наистина ти отива.
Той чакаше.