— Ще се придържам към тази страна на каньона — ядосано рече Даяна. — Имаш думата ми. Не че ти е нужна. Можеш да наложиш заповедта си и прекрасно го знаеш.
— Мога ли наистина? — хладно попита Тен. — Ти си умна и съобразителна. Би могла да намериш начин да проучваш, преди да успея да те спра. Но след като ми даде думата си, няма да се будя, облян в студена пот и да си представям, че лежиш под някой камък, само че този път не помръдваш, този път не можеш да се изправиш и да си тръгнеш.
Даяна усети как кръвта се отдръпна от лицето й. Изстена и протегна ръка към него.
— Тен? — прошепна и докосна лицето му.
Той затвори очи за миг. Когато ги отвори отново, вече не бяха студени и безизразни. Наведе се и бавно притисна устни към нейните. Сетне се отдръпна и прошепна:
— Радвам се, че не се уплаши от мен.
— Така ли смяташ?
— Първо се зае да отстоиш позициите си. Сетне размисли и стигна до правилния извод, че не си заслужава дългия път обратно до ранчото, затова се съгласи. Това не е страх, скъпа. Това е здрав разум. Аз обаче се уплаших.
Даяна избухна в смях.
— Вярно е — рече мъжът. — Страх ме беше, че ще се уплашиш от мен и няма да ми позволиш да те целуна отново.
Спомените от снощи връхлетяха отново Даяна и я накараха да потръпне от разлялата се по тялото й топлина.
— Ще се изплашиш ли, ако те прегърна и те целуна така, както ми се искаше тази сутрин?
— Надявах се да го сториш — въздъхна тя. — Зная, че звучи налудничаво, но имам чувството, че не си ме целувал от цяла вечност. Копнея да те вкуся, Тен. Копнея до болка.
— Разтвори устни, скъпа — прошепна мъжът. — Аз копнея за теб по същия начин, копнея до болка.
Той впи устни в нейните. Вкусът му проникна в нея, взе й дъха, завладя мислите й. Тя обви ръце около врата му и се притисна към него. Отдаде се изцяло на всепоглъщащата нужда да го прегърне толкова силно, че да не може да се освободи от нея, докато целувката му не облекчи болезнения копнеж, държал я будна през дългата нощ.
Светът наоколо изчезна и Даяна се сгуши в обятията на Тен. Плъзна ръце по стегнатите мускули, принуди го да я притисне още повече, да спре дъха й. Не се страхуваше от силата му, нито от чувствената му прегръдка, защото именно това желаеше, без да знае защо и как.
Едва когато й се зави свят, тя откъсна устни от неговите, ала не се отдръпна, притисна лице към шията му, тръпнеща от вълнение.
— О, мила — промълви Тен, — в теб има огън, който би подпалил и камък. Ако някога поискаш нещо повече от целувка, ела при мен.
Даяна притисна устни към шията му и близна кожата. Усети мощната тръпка, която го разтърси като светкавица.
— Имаш чудесен вкус — рече и отново го близна. — Солен. Цялата ти кожа ли има такъв вкус, или само на шията?
Тен потръпна от желание при мисълта да бъде вкусен от неизкушения език на Даяна. Много внимателно се отдръпна и се насили да не гледа пламналите й устни и поруменелите бузи. Желаеше я до болка. Никога досега не бе желал жена по този начин.
— Тен?
— Ако искаш да направиш някакви скици, по-добре да разтоварим пикапа. Ще загубиш най-доброто светлина.
— Сладка светлина.
Тен въпросително повдигна вежда.
— Така фотографите наричат късно следобедната светлина — обясни Даяна. — Сладка светлина.
В съзнанието на Тен се появи образът на Даяна, облечена само в косо падаща златиста светлина, която ясно очертава женствените извивки на тялото й. С дрезгав глас тя го моли да я докосне. С усилие прогони образа и се насили да се съсредоточи върху това, което трябваше да бъде направено.
— Къде първо искаш да скицираш? — попита той. Гласът му бе леко напрегнат, ала за момента не можеше да стори нищо, също както не можеше мигновено да прогони изгарящото го желание.
— Направих всички скици в близък план на руините. Ще започна нови едва когато дипломантите разчистят отломките и разкопаят ново ниво — отвърна Даяна. — Трябва да направя малко скици в перспектива, да покажа руините в естествената им среда, но за да го сторя, трябва да отида от другата страна на каньона.
Даяна сви рамене и не каза нищо повече. Беше се съгласила да не прекосява каньона, което означаваше, че за момента не може да направи повече скици.
Тен тихо изруга. Съзнаваше, че нежеланието му да я остави да приближи до храма е неоправдано.
— Вземи си нещата за скициране. Сам ще проверя района. Ако нищо друго не поддаде, ще можеш да скицираш, където пожелаеш. Само се постарай да мога да те чувам. И не приближавай до онзи храм.
Петнайсет минути по-късно двамата бяха разтоварили пикапа и бяха готови да тръгнат. Той се отправи към руините с бърза крачка и на Даяна й бе трудно да го следва. Ала не се оплака. Един поглед към Тен й бе достатъчен, за да се увери, че никак не му е приятно, задето я води обратно към храма.