Мисълта преследваше Даяна, докато двамата с Тен приготвяха вечеря и почистваха мястото за къмпиране. Макар слънцето да бе изчезнало зад скалите, истинският залез щеше да бъде след час. Изпод скалите изпълзяваха сенки и поглъщаха необичайната дневна горещина, ала стените на каньона все още излъчваха уловената слънчева топлина.
Даяна не бе облякла пуловер. Всъщност след банята бе нахлузила блуза, къси панталони и сандали. Тен също усещаше жегата. След банята не си бе дал труд да облича риза, чорапи и обувки. В момента се бе излегнал върху спалния чувал, който бе преместил към края на навеса, надявайки се да улови лекия вятър.
— Жалко, че не къмпираме при Блек Спрингс — подхвърли Тен и бавно се протегна. — Има вирове, в които човек може да се разхлади.
— Звучи прекрасно. Не че се оплаквам — добави Даяна и се намръщи към чирепите. — Била съм на обекти, където имаше единствено вода за пиене.
Тя се извърна от чирепите, които сортираше, зърна Тен, който се протягаше с котешка грация и отново усети познатата тръпка, разтърсваща тялото й от глава до пети. Без да се замисли, тя приближи и седна до него.
— Тен?
Той отвори очи. Приличаха на разтопено сребро.
Мислите й се разбъркаха и тя не успя да изрече нищо смислено.
— Може ли… искам да кажа, би ли… бихме ли могли…
— Помислих си, че никога няма да поискаш. — Той я привлече към себе си и впи устни в нейните.
Притисна я към гърдите си и усети как тялото й тръпне в обятията му. Изстена и я отдалечи от себе си.
— По дяволите, скъпа — прошепна. — Не исках да те изплаша. Не предвидих как ще се почувстваш в леглото с полугол мъж.
Даяна поклати глава.
— Не беше в леглото. Беше на предната седалка на кола. Ето защо винаги седя толкова далеч от теб в пикапа. И той… така и не се съблече напълно. Нито пък свали моите дрехи.
Тен затвори очи, за да потисне яростта си. Нежно я привлече към гърдите си и я целуна по косата в желанието си да промени миналото.
Ала не бе в състояние да го стори. Можеше единствено да прегръща Даяна и да я желае, докато това се превърнеше в агония.
Нежната милувка на Тен накара Даяна да въздъхне от удоволствие. Той се поколеба за момент, сетне плъзна от копринената й коса надолу по гърба. Ласката бе чувствена, а не успокояваща. Усети топлия дъх на младата жена върху гърдите си, сетне допира на устните й. Тя се поколеба.
— Не спирай — промълви Тен. — Провери дали и тук вкусът ми е същият като на шията.
Даяна вдигна глава и се взря в очите му.
— Нямаш ли нищо против?
Той бавно се усмихна.
— Скъпа, можеш да ме вкусиш навсякъде, където поискаш.
В дълбоките й сини очи се четеше изненада и… любопитство. Бе очаквал изненадата. Любопитството го изпълни с желания да я притисне към себе си и да й покаже, че няма нищо против да прави с него, каквото си поиска.
Първото докосване на езика на Даяна спря дъха на Тен. Бе очаквал леко близване, последвано от остроумен коментар. Ни най-малко не бе подготвен за тихия стон на удоволствие, когато устните й жадно вкусиха кожата му. И най-вече не бе очаквал зърната й да се втвърдят, когато милувката й накара неговите да се свият от сладката болка на възбудата.
Тен лежеше сковано, бореше се с желанието да докосне Даяна, да обхване тежките й гърди, да я вкуси и възбуди, докато тялото й се заизвива в агонията на насладата. Ала си позволи единствено да зарови пръсти в косата й, да притисне устните й към себе си и да продължи милувката. Когато усети, че не може да издържа повече, отдръпна главата й от гърдите си, впи устни в нейните, плъзна език между зъбите й, сливайки се с нея по единствения начин, по който му позволяваше.
Когато мъжът най-сетне освободи устните й, тя не бе в състояние на да разсъждава, какво остава да говори. Чувстваше устните си пламнали, изпълнени със задоволство, ала останалата част от тялото й тръпнеше в болезнен копнеж.
— Искам… нещо повече от целувка — промълви тя. — Ала не знам колко повече.
— Всичко е наред — отвърна Тен и нежно я целуна по устните. — Ще продължим бавно и спокойно. Единственото правило ще бъде най-старото и най-доброто от всички. Всеки път, щом направя нещо, което не желаеш, кажи ми. Ще спра веднага.
— Не е честно спрямо теб. Да, зная — продължи Даяна, преди Тен да отговори. — Животът не е честен. Но не искам да го правя още по-тежко за теб.
Тен леко се усмихна.
— Скъпа, не може да стане по-тежко, отколкото е в момента. — Отново я целуна и заглуши възраженията й. Бавно я претърколи до себе си с гръб към него. — Така ще се чувстваш по-спокойна. Пред теб няма нищо, нищо не те притиска надолу, нищо не те задържа в капан. Зад теб съм само аз, а ти знаеш, че никога не бих направил нещо против волята ти, нали?