— Тен? Искам още — дрезгаво промълви Даяна и плъзна ръце от раменете към талията му. — Искам всичко. Ако ти… ти желаеш ли ме?
— Свали ръцете си малко по-надолу и сама ще разбереш — отвърна Тен.
Тя едва-едва помръдна ръце и осъзна какво е имал предвид. Стонът му при допира на дланта й би могъл да бъде от болка, ала Даяна го гледаше право в очите и си даде сметка, че е по-скоро наслада.
— Скъпа, ще…
Той плъзна ръка между бедрата й, потърси тайния кладенец на женствеността й. Беше по-горещ и по-нежен отколкото в спомените му. Тя изстена и се размърда при допира му. Ръцете й отново се плъзнаха по твърдата му възбудена плът.
Тен внимателно плъзна ръцете й нагоре по тялото си, целуна пръстите й и дланите, притисна ги към гърдите си, докато успокои дишането си.
— Тен? Какво има?
— Нищо, мила. Всичко е наред.
Той се извърна и измъкна от джинсите си малко пакетче. Отвори го с бързите движения на човек, свикнал с подобна задача. Когато отново се обърна към Даяна, вече не бе съвсем гол. Зърна изненадата, изписана по лицето й. Привидно спокойно, той плъзна пръст под брадичката й и я накара да го погледне.
— Искаш ли да промениш решението си?
Даяна прокара пръсти по стегнатата плът на Тен.
— Усещането беше по-хубаво… без…
Той стисна зъби, за да не се съгласи с нея. Да, наистина бе хиляди пъти по-приятно да е напълно гол. Той отново проникна с пръсти в нея, за да провери готовността й да го приеме, усети как се разтопява при докосването му и отново потръпва от удоволствие.
— Сексът е временен — тихо промълви той. — Децата не са. Това е твърде малка цена за огромна предпазна мярка.
Даяна рязко вдигна глава, по лицето й бе изписана изненада. В този момент Тен осъзна, че тя изобщо не бе осъзнала факта, че може да забременее. Прииска му се да изругае и да се разсмее, сетне отново да изругае заради пълното й доверие, ала най-много му се искаше да проникне в дълбините на нейната топлина. Макар ласките й да бяха притъпени от цената, на която се бе защитил срещу доживотните усложнения на бащинството, усещането отново го докара на ръба на способността му за самоконтрол.
— Мила? — промълви Тен.
— Да — прошепна тя. — Каквото поискаш. Само ми покажи.
— Първият път ще е по-лесно, ако… неприятно ли ще ти бъде да си под мен?
— Не.
— Сигурна ли си?
Без да откъсва очи от неговите, Даяна се завъртя и се отпусна по гръб. Пълното й доверие разтърси Тен, накара го да потръпне от обзелото го чувство, което бе по-дълбоко и по-опустошително от желанието. Бавно се отпусна върху нея, търсейки някакви признаци на страх или болка. Очите й само леко се разшириха, когато я докосна, сетне клепачите се спуснаха и тя го прие в тялото си.
Лекотата, с която стана част от Даяна, предизвика ново дълбоко и пронизващо усещане… а сетне той се раздвижи, тя го последва, изпълнена с такава любов към него, каквато не бе усещала към никой мъж.
Пламъкът на страстта ги изпепели, двамата искаха все повече и повече. Даяна сключи крака около бедрата му, движенията й едновременно даваха и изискваха. Той откликна със същата жажда, изпълни я, вкуси устните й, докато усети, че загубва контрол. Опита се да отблъсне екстаза, тъй като не искаше да му се отдаде толкова бързо, не искаше да сложи край изгарящата възбуда, която сама по себе си бе диво удоволствие; ала бе твърде късно, насладата бе твърде пронизваща, твърде всепоглъщаща.
Тен направи едно последно движение и застина, докато екстазът заличи всичко останало, освен Даяна и споделеното с нея изживяване.
Четиринадесета глава
Тен седеше в люлеещия се стол и ритмично се поклащаше, свел поглед към тюркоазните очи на Лоуган. Бебето се взираше много сериозно в него.
— Зная, старче — усмихна се Тен. — Не приличам на майка ти. Което е по-лошо, нямам нейното телосложение, а ти си вече прекалено гладен, за да бъдеш успокоен от люлеещ се стол и нежни думи. Но се боя, че ще трябва да почакаш още малко. Люк цял ден иска да покаже на Карла новото жребче и най-сетне му се удаде възможност. Нали няма да се сърдиш на родителите си, задето са останали за малко насаме?
Тен се усмихна, докато говореше. Подозираше, че новороденото жребче не е единственото, което задържа Люк и Карла далеч от къщата. Работниците се бяха разпръснали из ранчото, Даяна работеше над скиците в старата къща, Тен бе обещал да гледа Лоуган и оборът бе празен, като се изключат няколко коня. Тен не би обвинил Люк, задето се възползваше от възможността да си открадне няколко целувки и дори цялата жена.