Мисълта да се наслади на подобна възможност с Даяна в сумрака на обора имаше мигновено и твърде силно въздействие върху тялото му.
— По дяволите — промърмори той. — Не може да се каже, че съм лишен от нещо в това отношение, като изключим уикендите.
Когато не бяха в каньона Септембър, Тен внимаваше да не покаже никаква разлика в отношението си към Даяна. Някои жени можеха да се изсмеят или изобщо да не обърнат внимание на шеговитите подхвърляния на каубоите за „брак без сватба“ или „двойна езда“, ала Тен смяташе, че Даяна не е от тях. Когато работниците откриеха, което несъмнено щеше да стане бързо, че не се планира брак, шегите щяха да се превърнат в нагли мъжки подмятания. Доверието на Даяна и неподправената й чувственост заслужаваха нещо по-добро. Тя бе много по-различна от жените, които каубоите свързваха с летните флиртове.
Единствените моменти, в които Тен си позволяваше да остане насаме с Даяна, бяха в работната стая на старата къща, където сортираха чирепите след вечеря, завесите бяха разтворени и всеки, който искаше, можеше да ги види отвън. Когато някой беше наблизо привидно сякаш нищо не се беше променило, откакто Даяна стана негова любовница.
Колкото и да се изкушаваше от близостта, той нито веднъж не целуна Даяна, докато бяха в старата къща. Нямаше никакво доверие в себе си, че ще спре след целувка-две. В петък пътуването от каньона Септембър им бе отнело толкова време, че вечерята бе приключила преди часове, когато Тен и Даяна най-сетне пристигнаха в ранчото. Отчасти закъснението им се дължеше на хлъзгавия от дъжда път. И отчасти заради Даяна; Тен бе неспособен да държи ръцете си далеч от нея. Кратката целувка се превръщаше в гореща прегръдка и двамата не можеха да се отделят един от друг.
Единственото, което го възпря да я обладае, бе фактът, че първото й неприятно сексуално преживяване бе станало на предната седалка в кола. Затова бе подкарал отново пикапа и бе поел към ранчото, а уикендът му изглеждаше като цяла вечност, Никога досега не се бе чувствал по този начин с жена, вървеше по нестабилния ръб на способността си да се контролира, идеше му да разбие прозореца с юмрук, та поне малко да намали напрежението от неудовлетвореността си.
Двете нощи в бараката не му помогнаха да се почувства по-добре. Без значение колко много се стараеше, Даяна непрестанно изникваше в съзнанието му — протегнала ръце, разтворила обятия да го приеме. Споменът го караше да изгаря от страст — усещане, което го преследваше от първия миг, в който бе зърнал Даяна.
Фактът, че бе станал неин любовник, беше само временно подобрение на състоянието, твърде скоро последвано от още по-непоносимо завръщане на проблема. Познал страстта, която се криеше зад усмивката на Даяна, той изобщо не бе в състояние да охлади отклика на тялото си. Искаше да я люби вечер след тихите им разговори, сетне отново посред нощ, а после искаше да я събужда с целувка сутрин, да я поведе от съня към страстта, да наблюдава удоволствието в очите й, докато се разсънва и го усеща в тялото си. Ала не можеше да стори това през уикендите, когато се връщаше в ранчото. Лоуган стисна юмручета и се разплака.
— Зная как се чувстваш, мъниче. Прекрасно разбирам как се чувстваш.
Залюля бебето и погали бузката му с пръст. Лоуган успя да улови показалеца му с малките си ръчички, да го налапа и жадно да засмуче.
— Ох, старче, не знам как да ти го кажа, но… о, по дяволите. Съвсем скоро сам ще разбереш.
Ръмженето на двигателя на мощна кола привлече вниманието на Тен. Той погледна през прозореца в падащия вън сумрак. Колата бе изпръскана с кал, черната боя бе избеляла от слънцето, ала всичко останало бе в отлична форма. Гумите бяха нови, фаровете блестяха ярко, а двигателят мъркаше като добре нахранена пума.
Още преди шофьорът да скочи и да се протегне, Тен се досети, че Невада Блекторн се е завърнал в „Рокинг Ем“.
Тен се усмихна радостно и проследи с поглед как по-малкият му брат изкачи стъпалата с гъвкавата походка на спортист или по-скоро на добре трениран боец. Ударите по вратата бяха резки, ала не се долавяше нетърпение. Тен се ухили. Преди време брат му щеше да спре сред облак от прах и да заудря по вратата така, че да я откачи от пантите.
— Влизай, Невада.
Вратата се отвори и затвори съвсем безшумно.
Невада прекоси стаята по същия начин. Без да издаде нито звук. Висок, широкоплещест, с гъста черна коса и брата, Невада изглеждаше силен и мъжествен. Докато светлите му зелени очи обхождаха стаята, невероятно острият му слух долови нечии тихи стъпки откъм кухнята.