— Как разбрахте, че съм тук? — раздразнено попита тя.
— По аромата ви.
Безизразният тон на Невада ни най-малко не успокои Даяна. Овладяното напрежение на тялото му правеше най-силно впечатление, заличаваше дори привлекателното му мъжествено излъчване.
Невада премести поглед от Даяна към бебето, което яростно смучеше пръста на Тен.
— Ваше ли е?
— Не — напрегнато отвърна тя. — Това е Лоуган Макензи.
— Бебето на Люк? — попита Невада и погледна Тен.
Тен кимна.
— Искаш да кажеш, че онова дългокрако момиче, за което ми спомена, най-сетне му сложи юздите?
— Наистина го стори. После го пусна. Той обаче реши, че не иска да ходи никъде без нея.
Невада сви рамене.
— Всеки си получава своето. За мъжете от рода Блекторн това означава единична юзда, не двойна.
Тен се взря в изопнатото бледо лице на Даяна, сетне извърна поглед към брат си, който бе по-младо отражение на него самия. Сведе очи към бебето в скута си, сетне отново срещна сериозните очи на боеца, който бе воювал твърде дълго.
— Надявам се, не си загубил желание да спиш на открито — подхвърли. — Джарвис се умори да прекарва уикендите в каньона Септембър.
— Не спя много, така че няма значение къде ще легна.
Тен присви очи, спомнил си годините, през които се бе приучвал да спи като цивилизован човек, а не като диво животно, което се стряскаше от най-малкия шум, сграбчваше ножа в едната ръка и нечие гърло в другата.
— Ще ти мине — тихо промълви Тен.
Невада не каза нищо.
Лоуган започна да плаче, пръстът на Тен вече не бе в състояние да го успокои.
Невада се загледа за миг в бебето, сетне рече:
— Откъм обора идват двама души. Мъж и жена.
Тен поклати глава, поразен от изострените сетива на Невада.
— Радвам се, че не се налага да живея повече по този начин. Всяко сетиво оголено до максимална чувствителност.
— Помага срещу смъртта.
Откъм кухнята долетя тих женски смях. Лоуган се разплака още по-силно.
— Скъпа — обърна се Тен към Даяна, без да откъсва очи от бебето, — моля те кажи на Карла да побърза. Вече нищо не може да успокои Лоуган.
Отговор не последва. Тен вдигна поглед от Лоуган, чието личице се бе зачервило. Даяна си бе отишла.
— Откога стоеше там? — обърна се Тен към брат си.
— Достатъчно, за да разбере, че бракът с нея не те интересува.
Тен затвори очи и изруга. Утрешното пътуване до каньона Септембър щеше да е продължително и през целия път Даяна щеше да е напрегната, ядосана, щеше да е измислила хиляди причини да не се разтопи под ласките му като горещ див мед. Лоуган заплака още по-силно.
— Силно е това бебе — подхвърли Невада и се наведе. С неподозирана нежност погали момченцето по бузката. — Хубаво е да чуеш едно бебе, че плаче и да знаеш, че бедата му е временна, че храната и обичта пристигат.
— По-добре щеше да е да намали звука.
В същия миг предната врата се отвори и Карла влезе забързано.
— Извинявай, мислех, че Лоуган ще издържи още няколко минути. — Тя зърна Невада, забеляза приликата му с Тен и се усмихна. — Невада Блекторн, нали? — попита и посегна към плачещото бебе. — Аз съм Карла. Добре дошъл в „Рокинг Ем“. Никога не сме се срещали, но съм чувала много за теб. — Взе бебето в ръце и подхвърли през рамо: — Люк, виж кой пристигна най-сетне. Джарвис вече може да се върне да гони кравите.
Скоро след като Карла изчезна в съседната стая, плачът на бебето рязко заглъхна и подсказа на мъжете, че гладът му скоро ще бъде задоволен.
Люк затвори вратата и пристъпи във всекидневната. Настъпи кратко мълчание, докато Люк и Невада се измерваха с поглед. Сетне Люк кимна и протегна ръка.
— Добре си се завърнал, Невада. „Рокинг Ем“ е твой дом, докато го желаеш.
Невада пое ръката му и отвърна:
— Благодаря, Макензи. Няма да съжаляваш.
Люк се обърна към Тен, взря се в лицето му и предпазливо попита:
— Какво е станало, шефе?
— Нищо — отвърна Тен и прекоси стаята с големи крачки. — Хайде, Невада. Ще ти покажа къде ще спиш.
Предната врата се затвори след Тен. Люк погледна въпросително новодошлия.
— Неприятности с жена — лаконично обясни Невада.
— Каква жена?
— Висока около метър и шейсет, сини очи, хубаво тяло, което се опитва да скрие под мъжки пуловер.
— Даяна?
Невада кимна.
— Жената на Тен ли каза?
Невада сви рамене.
— Ще бъде негова, докато не се опита да му сложи юзда. Тогава ще потърси нов жребец. Мъжете от семейство Блекторн не стават за питомни яздитни коне.