Петнадесета глава
Тен се оказа прав за продължителността на пътуването до каньона Септембър. И за мълчанието. Въпреки неравния път, през повечето време Даяна спа, което подсказа на Тен две неща. Първото беше, че се доверяваше напълно на шофьорските му умения, ала той вече знаеше това. Второто бе, че явно бе спала твърде малко предишната нощ, за да е в състояние да спи толкова дълбоко на подскачащата предна седалка на пикапа.
— Даяна — подхвърли Тен, когато вече не можеше да издържа повече.
Тя рязко отвори очи. Бяха тъмни, ясни, индиговосини като бездънния здрач.
— Явно мъркането на Паунс те е държало будна цяла нощ — рече мъжът, загледан в пътя. Един поглед към нея му бе напълно достатъчен.
— Паунс ловува нощем. — Мисълта за котарака, който се промъква в нощта в търсене на жертва напомни на Даяна за Невада. — Също като Невада.
— Твърде дълго е живял като воин. Също като мен. И също като мен Невада ще се излекува — сухо — отбеляза Тен. — Просто е нужно време.
Даяна не отвърна нищо. Тен почака, ала от съседната седалка не долетяха никакви звуци.
— Радвам се, че между Невада и Люк няма никакво съперничество — продължи Тен. — Сега вече ще се погаждат добре, след като животът е набил малко здрав разум в твърдите им глави.
Даяна не каза нищо.
Тен се вгледа в нея за няколко минути, сетне пътят отново прикова вниманието му. Мъжът си наложи да бъде търпелив и зачака тя да заговори. Чакаше.
И чакаше.
Все още чакаше, когато прекосиха Пикчър Уош, влязоха в каньона Септембър и стигнаха до издадената скала. Не за първи път се случваше двамата да не продумват с часове, ала за първи път мълчанието беше неловко. Слизането от пикапа не увеличи желанието на Даяна да говори. Разтовариха почти в пълно мълчание, като всеки вършеше своите задължения в лагера.
Тен отнесе двата спални чувала до ръба на издатината, довлече двата походни матрака и започна да приготвя леглото, което двамата с Даяна щяха да споделят. Усети, че тя безмълвно го наблюдава. Когато се изправи и се озърна, забеляза Даяна да се бори с раницата си, очевидно се приготвяше да излезе и да скицира, въпреки рязко намаляващата светлина. Той хвана китката й.
— По дяволите! — процеди през зъби. — Ти дойде при мен! Аз никога нищо не съм ти обещавал!
Очите на Даяна са разшириха върху бледото й лице. Тя изгледа продължително Тен, докато истината отекваше около нея като гръм, а болезнената светкавица пронизваше тялото и душата й.
— Да — дрезгаво промълви тя. — Зная.
Тен сви юмруци. Съгласието й би трябвало да го накара да се почувства по-добре, ала нищо подобно не се случи. Той все така си спомняше момента, когато го бе погледнала, все още замаяна от първото вкусване на сексуалното удоволствие, и бе прошепнала, че го обича.
Сега в очите й се четеше болка. Никога досега не бе усещал нечия болка тъй ясно, сякаш бе негова собствена.
— Слушай — започна той. — Удоволствието, което изпитваш, когато правим секс — това не е любов. Ще се изхаби. Винаги става така. Но дотогава няма причина да не му се насладиш докрай.
Единствено лекото трепване на клепачите на Даяна издаде чувствата й.
— Много мило от твоя страна, Тенеси.
Нежният й безстрастен глас го удари като камшик.
— Мило? Аз да не съм благотворителна организация. Аз съм мъж и се наслаждавам на секса с теб много повече отколкото съм се наслаждавал с която и да е друга жена. Страстта, която споделяме в леглото, е нещо изключително рядко и аз си давам сметка за това, дори ти да не го осъзнаваш!
Даяна вдигна поглед към ясните очи на Тен. Не се съмняваше, че той говори напълно сериозно. Пое дълбоко въздух, изпи горчиво-сладката истина до последната капка. Удоволствие, не любов. Но твърде рядко удоволствие, което той ценеше.
— Радвам се — рече тя накрая.
И това също бе сложна, горчиво-сладка истина.
Тен би трябвало да изпита облекчение от признанието на Даяна, че това, което споделяха в леглото, не беше любов. Ала не чувстваше никакво облекчение. Тя разбра, съгласи се — и въпреки това никога не я бе чувствал толкова далечна, дори не и през първия ден, когато се бе извърнала и бе избягала от него.
Тен изруга наум, като все още стискаше китката на Даяна и се чудеше как бе възможно да са толкова болезнено искрени един с друг и в същото време да позволят на истината да се изплъзне между пръстите им също както дъждът преминава през пясъка, просмуква се надолу и надолу, с всяка секунда се отдалечава все повече и повече.
— Да вървят по дяволите приказките — гневно рече той.
Привлече Даяна към себе си и впи устни в нейните. Жаждата, която се спотайваше под повърхността, избухна с пълна сила, прониза тялото му от глава до пети; ала Даяна бе скована в обятията му, чувствата, които я разтърсваха, нямаха нищо общо с желанието.