— Какъв тъжен поглед — подхвърли Тен, седна до Даяна и се загледа в рисунката в скута й. Беше близък план на руините в каньона Септембър, виждаше се стръмната пътека, която водеше от скалните жилища нагоре по канарата до върха на платото. — Пак ли размишляваш за анасази, хванати в капан на собственото си творение?
— И времето — дрезгаво прошепна Даяна и прелисти скицника. — Времето е друг вид капан.
— Защо? Изоставаш ли със скицирането?
— Не. Ще свърша в срок.
— Какъв срок?
— Средата на август. Тогава изтича договорът ми с „Рокинг Ем“.
Тен се взря в очите на Даяна, искаше му се да възрази срещу това, което се криеше зад тихите й думи: когато договорът й изтечеше, тя щеше да напусне „Рокинг Ем“ и Тенеси Блекторн.
Даяна се втренчи в рисунката в скута си, молеше се Тен да се пресегне през стените, които бе издигнал, и да я помоли да остане, без да използва за претекст работата й по археологическите разкопки.
Помоли ме да остана, Тен. Помоли ме така, както мъж моли жена, която желае и може някой ден да обикне. Любов моя, помоли ме.
Тен безмълвно повдигна брадичката на Даяна и я целуна по устните. Целуна я бавно, прелъсти устата й, преди да приеме поканата на разтворените й устни. Бавно започна да сваля дрехите й и в същия момент усети, че и тя го съблича. Облекчението му бе толкова силно, колкото и желанието. Целуна я отново, жадно отпи от устните на жената, която виждаше в сънищата си, дори когато тя спеше до него.
Когато най-сетне откъснаха устни един от друга, дрехите им лежаха разхвърляни наоколо. Тен плъзна ръка от глезена на Даяна нагоре между бедрата й. Топлината, която обгърна пръстите му, накара кръвта му да закипи.
— Малко е рано да мислиш за тръгване, нали? — промълви Тен и нежно я погали. — Много неща могат да се случат през следващите няколко седмици.
— Така ли? — попита Даяна с надежда, по-силна от желанието, завладяло тялото й.
— Разбира се. „Рокинг Ем“ ще има нужда от съвета на специалист за разкопките на храма, който ти откри. Нима има по-подходящ човек от теб?
Преди Даяна да отговори, мъжът впи устни в нейните. Тя се отдаде на целувката и на мъжа, усети желание и съжаление, жажда и загриженост, страст и сдържаност, множество чувства, но не и любовта, която изпълваше цялото й същество.
Когато дългата целувка свърши, Тен неохотно отдръпна устни.
— Няма причина да не продължим договора ти.
— Люк може да е на друго мнение.
— Каньонът Септембър е на моя земя. Разкопките се правят с мои пари. Ако искам да продължат след средата на август, ще продължат.
Даяна потръпна, обзета от желание и мъка. Чувстваше се така, сякаш цялата й същност бе разголена и изложена на хладните отблясъци на залеза. С горчивина осъзна разликата между нейните нужди и тези на Тен, болката раздра тялото й, а с нея дойде и примирението.
Тя желаеше смеха му, скръбта, победите, пораженията, мълчанието, разговорите. Искаше тялото му, душата, искаше неговите деца и да сподели живота му. Той искаше страстта, която ги разтърсваше като невидима светкавица, желаеше я до последната частица, дотогава, докато съществуваше.
Тя го обичаше. Той не я обичаше. Ала тя можеше да вземе от него едно от нещата, които искаше и да му даде единственото, което той искаше в замяна.
Даяна се претърколи настрани и плъзна длани по гърдите на Тен.
— Не, няма причина да не продължим договора — рече тя и подръпна с устни плоското зърно. — Като изключим здравия разум.
— Какво означава това?
— Изразих се съвсем ясно.
Даяна продължи да говори, докато плъзгаше ръце по тялото му и объркваше мислите му.
— „Рокинг Ем“ не може да си позволи да ми плаща. — Тя плъзна език по пъпа му. — Не и толкова, колкото получавам като асистент в университета.
— Бихме могли… да измислим нещо. Уикенди. Ваканции. — Тен изстена, усетил я да захапва ухото му. — Почасова работа. Нещо подобно.
Даяна затвори очи, пронизана от болка, ала устните и ръцете й продължиха нежните ласки. Споделяше с него страстта, с която я бе дарил така щедро. Едва след няколко минути се осмели да заговори отново.
— Не е необходимо да ми плащаш, за да идвам в „Рокинг Ем“. — Леко захапа зърното му и усети тръпката, разтърсила тялото му. — Трябва само да ме помолиш. Или да дойдеш в Боулдър, когато пожелаеш.
— Даяна…
Тя зачака, изпълнена с дива надежда. Тен изстена ядно и безпомощно. Даяна въздъхна безмълвно, загубила всякаква надежда.
— Съгласна съм — промълви. — По-добре да си остане краткотрайна лятна връзка.
— Не съм казал такова нещо.
— Не. Но това имаше предвид.