— По дяволите — гневно изруга той. — Доста отдавна научих, че от мен не може да излезе добър съпруг.
— Така ли? — Даяна вдигна глава и се взря в очите му. — Или просто си решил, че сексът не си заслужава неудобствата на брака?
Мъжът изпитателно се вгледа в нея. Тя се усмихна тъжно и плъзна устни по плоския му корем.
— Всичко е наред, Тенеси. Преди много време аз също бях научила нещо. Сетне се появи ти и ми показа, че не съм научила всичко.
Даяна притисна буза към гърдите му. Плъзна глава надолу и леко захапа бедрото му. Сетне любопитно го докосна с език и дочу тихия му стон.
— Ако ти обещая нещо, ще ми се довериш ли, че ще го изпълня? — Отново погали стегнатите мускули на бедрата му, леко докосна чувствителната плът, която бе възбудила. — Ще ми се довериш ли, че няма да те моля за нищо повече?
Тен пипнешком посегна към джинсите си и намери познатото пакетче.
— Тенеси — прошепна Даяна, — вярваш ли на обещанието ми?
Той изстена, неспособен да сдържа страстта си. Стисна пръсти и смачка пакетчето.
— Скъпа, трудно ми е да мисля, когато ме галиш така.
— Тогава не мисли. Отговори ми инстинктивно. Вярваш ли, че ще спазя обещанието си никога да не искам нищо повече от теб?
— Да — дрезгаво отвърна Тен, осъзнал, че казва истината. Можеше да се довери на думата на Даяна. — Какво… искаш?
— Това.
Тен изстена от удоволствие, когато младата жена го вкуси с чувствено любопитство.
— Когато за първи път те помолих да ме целунеш — прошепна тя, — направих го, защото исках да водя нормален живот, а това означаваше да откликвам на мъжете като другите жени. И наистина се получи. След това обаче опитах да си представя как други мъже ме докосват по същия начин като теб и осъзнах, че няма да мога да го понеса.
— Страх? — едва успя да промълви Тен.
Даяна поклати глава. Косата й докосна кожата му, преди устните й да го поемат с милувка, от която му секна дъхът. Младата жена го вкусваше, любеше го както никога досега. Тялото му пламна. Бавно и неохотно го освободи от нежния плен.
Вдигна глава и срещна очите му. Усети как тялото й отмалява. Той също го почувства, осъзна, че тя го желае толкова силно, колкото и той нея.
— Не страхът ме кара да отбягвам другите мъже — рече накрая Даяна и леко захапа кожата му. — А фактът, че не ги желая. Другите мъже нямат очи с цвят на дъжд, които горят от страст. Другите мъже нямат белег под брадичката, нито пък друг на рамото, на хълбока, на лявото бедро. Другите мъже не биха могли да се справят с еднаква лекота с един грубиян и с ранено котенце. Другите мъже няма да изглеждат като теб, няма да изпитвам същото като ги докосвам… няма да имат същия вкус.
Тен дрезгаво изстена от удоволствие, когато Даяна отново го погали с устни.
— Люби ме без предпазни средства през седмиците, които ми остават в „Рокинг Ем“ — промълви тя. — Прониквай в мен съвсем гол. Без значение какво ще се случи после, няма да последват никакви искания, никакви съжаления. — Даяна бавно се плъзна нагоре по тялото на Тен, докато възбудената му плът докосна нежната мекота между бедрата й. — Тен?
— Не съм уверен, че бих могъл да се удържа с теб, скъпа — промълви дрезгаво той. — Може да забременееш. Мислила ли си за това?
— Да — отвърна Даяна. — Много пъти.
Тен разтвори пръсти и остави пакетчето на земята. Тялото му тръпнеше от разпаленото желание.
— Последна възможност — промълви.
Тя леко помръдна бедра. Знойна топлина обля Тен. Никога досега не бе любил жена по този начин, без никакви препятствия помежду им, нищо, освен чувствена кожа и желание, толкова силно, та го крепеше на границата на самоконтрола.
Когато възбудената му плът откри очакващата го нежна топлина, дъхът му секна. Усещаше отклика на Даяна, докато разтваряше горещата плът, проникваше бавно дълбоко, сливаше тялото си с нейното с интимност, граничеща с болка.
— Никога… досега… не съм бил така — дрезгаво прошепна Тен. — Напълно гол. Никакви задръжки. Това е… Не мога…
Той застина, опитвайки се да не загуби контрол.
— Тенеси — прошепна Даяна и се взря в сребристите му очи, усетила първите горещи вълни на удоволствието. — Дари ме с твое дете, Тенеси.
Екстазът разтърси Тен и той извика името й. Отдаде се отново и отново на сладкото сливане, каквото не бе изпитвал досега.
Шестнадесета глава
Силен гръм разкъса тишината. Грохотът бе оглушителен, сякаш се срути огромна канара и целият каньон потрепери.
Тен се измъкна изпод завивките, които споделяше с Даяна и застана под края на издатината. Студеният въздух охлади тялото му, ала мъжът изобщо не обърна внимание на температурата. Мирисът, вкусът и звукът на вятъра му казаха всичко, което искаше да узнае. Двамата с Даяна трябваше да съберат багажа и да прекосят Пикчър Уош преди разсъмване.